Том Кланси - Мрежата

— Щом казваш…

— А колкото до нашия проблем, мисля, че кълбото ще се разплете в най-скоро време… Особено ако нашият човек използва същия…

— Но не допускаш, че би го направил, нали?

— Честно казано, не. Съдя по себе си, защото аз не бих допуснал такава грешка. А той, като съдя по всичко, е поне толкова добър, колкото съм и аз.

— Не страдаш от излишна скромност… — ухили се Майкълс.

— Че защо? Не бива да подценяваме противника, нито пък себе си. Осо… — Гридли погледна часовника си и се надигна. — Време е да тръгвам. Виртуалният отдел има сбирка след половин час. Добре че съм оставил колата си наблизо и няма да ми се наложи да греба дотам.

Той придърпа въжето, скочи в лодката си и махна усмихнато с ръка на Алекс. Червеният вайпър го чакаше, паркиран недалеч, на едно от пристанищата.

Вторник, 21.09.2010, 11:50

Киев

Сбирката на терористите трябваше да започне в единайсет и половина, но Хауард предпочете да изчака двайсетина минути, в случай че имаше закъснели. Моментът за действие вече беше настъпил. Вътре в склада се бяха събрали двайсетина мъже и три жени, които на пръв поглед изглеждаха съвсем безобидни, но не току-така повечето бяха облечени в дълги шлифери и носеха калъфи за всевъзможни музикални инструменти.

Хауард беше наясно какво е съдържанието на тези калъфи — от пистолети до картечници, а по всяка вероятност имаше и гранати и други експлозиви. А нищо чудно и в самата сграда да бяха скрити още бойни снаряжения, тъй като тук беше изходният пункт за атаката срещу посолството.

Терористите се събираха на втория етаж на сградата, която отвън изглеждаше изоставена и доста запусната. Долу, на входа, откъм южната страна, остана на пост един от тях, но през другия вход, който беше достатъчно отдалечен, спокойно биха могли да се промъкнат неколцина от хората на Хауард. Той обаче реши да изчака — не искаше да рискува. Току-виж все пак бяха монтирали някаква аларма и само щяха да ги подплашат.

Затова разположиха радиопредавателите, скенерите и сензорните устройства извън сградата. Видеокамери запечатваха появата на всеки един от терористите и с тяхна помощ впоследствие щеше да бъде идентифициран всеки, успял по някакъв начин да се измъкне.

Не че имаше такава вероятност, но все пак…

Най-лесното беше да нахлуят с взлом, да метнат няколко гранати и да стрелят напосоки, докато направят всичко на пух и прах, но Хауард не би допуснал това. Не беше в стила му. Действаше решително, но не и прибързано. И не обичаше касапниците. Така че хората му засега само наблюдаваха района.

По всичко личеше, че обектът се охранява от един-единствен човек. Всички останали бяха горе и събранието всеки момент щеше да започне.

— Сержант?

— Да, сър!

— Има ли начин да извадим пазача от строя без много шум? — Въпросът прозвуча почти реторично.

— Разбира се, сър.

— Тогава действайте. Нека някой да се заеме с това.

— Слушам, сър.

— Хей, старче, къде тръгна? Точно ти ли, дето си вече вмирисан на нафталин…

Двамата мъже се ухилиха един на друг — отдавна си бяха свикнали на закачките.

Фернандес се отправи към тежката метална врата. Хауард го наблюдаваше от прикритието. Сержантът беше облечен в омазнен работнически комбинезон и носеше метална кутия с обяда си. Поне така изглеждаше отстрани.

По радиостанцията се чуваше как Фернандес си подсвиркваше нещо. Някакъв мотив от „Лебедово езеро“ или нещо такова. Добре го докарва, помисли си Хауард. Виж го ти, старият кокал.

Фернандес потропа на вратата. Тя глухо издрънча. Пазачът се показа и троснато заговори нещо. Хауард естествено не разбра нито дума. Но отговорът на Фернандес, също на украински, му прозвуча много познато.

Ами да. Хауард се ухили. Приятелят му току-що беше попитал пазача къде се намира тоалетната. След което обаче каза още нещо и посочи някъде зад гърба на човека. Украинецът учудено се извърна.

Голяма грешка от негова страна.

Фернандес замахна с тежката метална кутия и фрасна пазача в слепоочието. Човекът рухна изведнъж. Фернандес придърпа навътре в склада безжизнено отпуснатото тяло и махна с ръка на останалите: „Тръгвайте! Пътят е чист“.

— Първа и втора група, напред! — даде команда Хауард в предавателя и се втурна към сградата с автомата в ръка.

Вторник, 21.09.2010, 11:53

Киев

След по-малко от минута хората на Хауард бяха в сградата.

Асансьорът не работеше, тъй че терористите щяха да използват стълбите. Междувременно Хауард беше оставил няколко души отвън да наблюдават прозорците. Никой не биваше да се измъкне.