Филип Кер - Пазителят на монетния двор

Разбира се, все още бях влюбен в нея. Дори след толкова много години. Бях се оженил, след като напуснах работата си при Нютон и бях произведен в офицерски чин, но съпругата ми почина от малария преди десет години. Не се натъжих много, като разбрах, че госпожица Бартън се е омъжила за господин Кондит, който беше член на Парламента. Може би е искала единствено високо обществено положение. В такъв случай погребението на чичо й сигурно много я бе удовлетворило. Шестте членове на Кралското дружество, които пренесоха ковчега на Нютон от зала „Ерусалим“ надолу до осветения със свещи неф 64 64 Главният кораб на църква. — Б.ред. на Абатството — председателят на Камарата на лордовете, херцозите Монтроуз и Роксбърг и графовете Пемброук, Съсекс и Макълсфийлд, бяха най-знатните люде в кралството. Епископът на Рочестър, придружен от помощниците си и от хористите, извърши опелото, а опечалените бяха водени от Рицаря на Бат. Дойдоха много повече хора от поканените. По мои изчисления на погребението на Нютон присъстваха триста души.

Проповедта беше хубава — за безкрайната светлина. Имаше толкова много свещи, които блестяха с такова победоносно величие над главата ми, че обстановката ми напомни за абсолютните възможности на самата безкрайност, И докато седях там, мислите ми се върнаха към разговора ми с доктор Кларк. Запитах се какво удоволствие може да изпитва Господ от това, че сме вярващи, въпреки здравия си разум? Имаше ли смисъл да Му кажа, че съм убеден в нещо, в което никой трезвомислещ човек не вярва? Това не превръщаше ли в лъжа религията? Колкото повече мислех за Нютон, толкова по-добре разбирах дилемата му. Религията изискваше от него да вярва не в истината, а в онова, което се явява пред очите му. Умът му беше твърде велик, за да греши. Най-големият враг на вероизповеданието му беше неговата гениалност. Как беше възможно той, чийто живот бе посветен на разбирането, да се подчини на онова, което го характеризираше?

Вероятно алхимията представляваше най-уместната метафора за вярата на Нютон в Бога. Струва ми се, че религията му приличаше на частицата метал, останала в шлаката, по-чистата или металната част на минерала, която пада на дъното на тигела или пещта и така се отделя от останалата материя. Частицата се скрива и тайната е в ръцете само на посветените. Това беше мъдрост, все още не осенена от откровение. Всички други религии са здрав разум, изопачен от суеверие.

В това ли вярвах? Бих искал да вярвам в нещо.

Опелото приключи и върху гроба на Нютон положиха черна плоча, която се намираше само на няколко крачки от гробовете на английските крале и кралици. Опечалените се разотидоха. Отправих се към „Ад“, пивница близо до входа на Уестминстър Хол, Ексчекър Корт, и там отново размишлявах върху нещата.

Аз съм на петдесет години. Не ми остава много да живея. Понякога усещам как сърцето ми блъска в гърба. Това вероятно е признак за тленността ми. Скоро ще знам всички отговори, ако все още ги има на този свят. Въпреки всичко, мисля, че сър Исак Нютон ни даде отговорите на най-важните въпроси.

Наред с останалите си велики открития Исак Нютон дава определение на съвременното схващане за масата, което е изключително важно за развитието на модерната космология. Съдържайки знания само за движението на звездите, законите на Нютон дадоха възможност на учените да стигнат до извода за разпространението на материята в галактиката, от която между осемдесет и деветдесет процента е разпиляна отвъд спиралния диск и не се намира във формата на видими звезди и газ. Съвременната наука знае само че този вид материя не излъчва и не отразява светлината и затова е наречена „тъмна материя“.

Освен това читателят може би също ще иска да знае, че най-великият английски учен наистина е работил в Кралския монетен двор. През 1696, след двадесет и пет години забележителна академична дейност, Лукаския професор по математика в Кембриджкия университет, по-известен днес като авторът на „Математически принципи на натурфилософията“ и „Оптика“, е приел малко повече от относително добре платената синекурна длъжност на Пазител на Кралския монетен двор, който в периода на Голямата финансова реформа се е помещавал в Лондонската крепост Тауър. Четири години по-късно той става Главен майстор на монетния двор и остава на този пост до смъртта си през 1727 година.

През 1696 година Нютон се залавя с новите си задачи с обичайното си усърдие и взискателност, преследва фалшификатори на монети, взима показания от свидетели, тъй като е мирови съдия в седем графства на кралството, поддържа мрежа от информатори и изпраща на бесилката много мъже и жени. Лондонският подземен свят не познава по-усърден и непокварен следовател и криминалните елементи скоро започват да изпитват към него неистов страх и омраза. Много неща са известни за работата на Исак Нютон в Монетния двор. Но какво знаем за Кристофър Елис, разказвачът на историята в романа?