Филип Кер - Пазителят на монетния двор

— Сторих го, защото мислех, че така е правилно. Убийствата в нощта на Свети Вартоломей са ме обсебили за цял живот. И всички хугеноти протестанти като мен имат по-основателна причина от останалите да мразят римокатолиците. Ненавиждам католиците така, както другите се отвращават от венерическите болести или чумата, и с готовност бих се простил с душата си, за да ги видя всичките мъртви — заяви той.

— Джордж Мейси не беше католик — каза Нютон. — Нито капитан Морне.

— Клетият Мейси! Съжалявам, че беше убит. Търсейки фалшификатори на монети в Тауър, той случайно разбра за заговора, както вероятно сте се досетили, сър. Заподозряхме го, че ще ни издаде, когато научи какво сме намислили. И щом видяхме в него едно от нашите кодирани писма, това подпечата смъртната му присъда. Оръжейникът господин Туисълтън го изтезава по указания на капитан Морне, за да разберем какво знае Мейси, на кого е казал и дали шифърът е разгадан. Мисля, че писъците на Мейси увредиха разума на господин Туисълтън, защото след това умът му вече не беше същият.

Не споменах за сифилиса — диагнозата на Нютон за лудостта на Туисълтън — от страх да не прекъсна обясненията на сержанта.

— Морне обаче си беше луд — продължи той — и нехаен. Макар че служихме заедно на френска галера, не съжалявам, че го убих. Той беше извратен и ставаше все по-неуравновесен, затова започна да се превръща в пречка.

След онова, което видях в тресавищата на Саутуърк, не ми беше трудно да му повярвам.

— Трябва да знаете, че и вие, и младият ви служител също бяхте набелязани да умрете.

— Знам — отвърна Нютон. — Пишеше го в някои от писмата, които разкодирахме.

— И въпреки това дойдохте тук?

— Не изпитваме лоши чувства към вас. Нали, Елис?

— Съвсем не, сър.

— Но кои бяха двамата, които се опитаха да ме убият? — попита Нютон.

— Платени убийци, сър. Отрепки. Фалшификатори на монети, които ви имаха зъб. Господин Валие чакаше в пивницата, за да разпознае стария Ротие и господин Амброуз като хората, които са ви убили. — Сержантът се изплю. — Много пъти ми се е искало да убия дъртия Ротие. Цялото му смърдящо семейство е гнездо на католически шпиони. Единствената причина да го оставим жив, беше решението, че може да е по-полезен за нашата кауза, за да го обвинят в едно-друго.

— Но кой би повярвал, че старец като него ще убие някого? — попитах аз.

— В такива времена хората вярват във всичко, което поискат.

Нютон кимна.

— А вие в какво вярвате, сержант?

— Какво имате предвид?

— Вие сте социнианец, нали?

— Да, сър. Това обаче не означава, че не съм добър протестант.

— Съгласен съм. И тъй като сте осъден на смърт, ще ви кажа, че споделям много от възгледите ви, защото съм арианец по убеждения.

— Бог да ви благослови, докторе.

— Но мисля, че сме избрали неподходящ момент да се появим отново, защото светът, изглежда, е уморен от сектантски спорове.

— Вярно е, сър. Уморен и циничен. Не предполагах, че ще бъда осъден като проклет якобит и римокатолик.

— Лордовете от Върховния съд едва ли се биха осмелили да ви осъдят като протестант, особено след като в момента страната е настроена срещу католиците. Но въпреки това, трябва да ви кажа, че според мен сте справедливо осъден. Готвехте се да убиете толкова много хора, че Англия щеше да бъде опозорена като Франция след убийствата на хугенотите. Твърдо вярвам, че подобно варварство щеше да даде на крал Луи оправдание да наруши мирния договор, който току-що сключихме. Но ми се струва крайно несправедливо вие да бъдете наказан за греховете на по-високопоставените от вас. Христос иска да следваме примера на неговия живот, а не значението на смъртта му.

Произнесох някаква забележка в смисъл, че богатите имат хубави, напарфюмирани ръкавици, в които крият мръсните си ръце. Имах предвид членовете на правителството и Нютон.

— И аз съм богат — каза Роан.

— Нима? — учудих се аз.

— Как инак бихте нарекли човек, който знае къде е съкровището на тамплиерите?

— Знаете къде е съкровището! — възкликнах аз, развълнуван от новината.

— Да. И ще ви кажа къде да го намерите, ако ме измъкнете оттук.

— Мисля, че не мога да направя много за вас — рече Нютон. — Нито дори срещу съкровището на тамплиерите. Ще помоля господата от Върховния съд да пощадят живота ви. Ще им кажа, че не е правилно вие да бъдете наказан, а други, които са ви давали наставления, да са на свобода. Но няма да го сторя заради съкровището, а защото мисля, че вие сте по-малко виновен от някои други.