Филип Кер - Пазителят на монетния двор

— Не бих могъл да искам повече от вас, сър. Ще ви кажа тайната, защото вярвам на думата ви. Щом казвате, че ще направите нещо, знам, че ще го сторите. Такава е славата ви тук и в Тауър. Но ще ви я кажа най-вече защото споделяте религиозните ми убеждения, не вярвате в Светата троица и мислите, че Отецът е по-велик от Сина. Съкровището съдържа доказателства на думите ми.

— Бих дал много, за да видя това неопровержимо доказателство — каза Нютон.

Не бях много убеден в твърдението му, защото самият аз бях по-щастлив, когато бях невеж.

— Но каква е тайната и как сте я научили? — попита Нютон.

Сержант Роан отпи глътка от бутилката с джин, която му бях донесъл от състрадание.

— Господ да ви благослови за питието, младежо — каза той. — Накратко, казано, след превземането на Ерусалим през 1099 година, графът на Шампания, покровител на Цистерсианския орден, отишъл в Ерусалим и заповядал на своя васал Хюго дьо Пейен да основе Ордена на бедните воини на Христа на мястото на древния Соломонов храм, построен отново от Ирод и повторно разрушен от римляните. Преди това цистерсианците потърсили помощта на гръцки учени да преведат текстове, намерени след превземането на Ерусалим, в които пишело за заровено съкровище на хълма, където се издигал древният Соломонов храм. На Бедните Христови воини, които станали тамплиери, било наредено да търсят съкровището. Има много истории за това какво представлява съкровището. Някои твърдят, че е било на цар Соломон, подарено му от Савската царица. Други са на мнение, че това е Свещеният Граал. Трети смятат, че е балсамираната глава на Исус Христос. Но съкровището не съдържа нито едно от тези неща. Нито е Кивотът на завета, Копието, пронизало Исус Христос, или кръвта му. Съкровището се състои от оригиналите на изчезналите гностически християнски текстове, включително евангелиетата, които апостол Павел е смятал за еретични, и по-късно са били скрити от ранната църква, защото доказват, че Христос е бил човек и не е възкръснал, и утвърдената християнска догма е богохулство за истината и лъжеучение. Тамплиерите били обвинени в ерес и богохулство, защото притежавали забранените книги от Новия завет и ги превели от гръцки на латински. Обвинили ги, че притежават книгите на дявола. Затова ги преследвали в цяла Европа и ги изгаряли на кладата.

Нютон изглеждаше като поразен от гръм, сякаш бе излязъл от мрака и беше озарен от светлина.

— Това е съкровището! — победоносно заяви сержант Роан. — Това са се опитвали да намерят кралете на християнския свят. Книгата на тамплиерите. И ето защо мразим установената римокатолическа църква. Тя крие истината в продължение на хиляда години. Мнозина хугеноти са потомци на тамплиерите. Ние имаме двойно по-голямо основание да ненавиждаме римокатолиците, защото те са ни клали два пъти.

— Какви други евангелиета би могло да има? — попитах аз.

— Христос е имал дванадесет апостоли, нали? — презрително каза сержант Роан. — А Новият завет съдържа само три евангелия на апостоли. Къде е евангелието на Филип, на Тома, на Петър, на Иаков? И на Мария Магдалина?

— Мария Магдалина — повтори Нютон. — Има ли такова евангелие?

— Да — отвърна сержант Роан. — Тя е казала на апостолите нещата, които са били скрити от тях. Единствено Христос би могъл дай ги каже. Но вие бихте искали най-много да прочетете евангелието на Петър, сър. Той пише най-пламенно срещу християнството на Павел. Петър пише за Исус като за умрял човек. След като научите това, вие най-после ще знаете истината и ще бъдете свободен.

— Къде са книгите? — с дрезгав глас попита Нютон.

— Всички текстове са събрани в един том, който е в библиотеката на Тауър. Тамплиерите, затворени там, са донесли екземпляр на книгата и са го скрили под олтара на Свети Йоан в евангелисткия параклис, който сега е превърнат в библиотека. Решили са, че най-безопасното място за книгата е под носа на преследвачите им. И оттогава книгата е там.

— Но къде е сега? Олтарът е разрушен.

— Над мястото, където някога е бил олтарът. Ще я намерите в обикновено дървено сандъче на прозореца. Мнозина учени хора, живели в Тауър, са чели книгата на тамплиерите. Тайната на съществуването й е била предавана само на онези, които нямало да я вземат, защото са били образовани и преследвани заради религиозните си убеждения. Сър Томас Мор, Графа-магьосник, сър Уолтър Рейли и сър Франсис Бейкън са само неколцина от тях.

Не можех да повярвам на ушите си. Искаше ми се само госпожица Бартън да е там, да чуе думите на сержанта и да види изражението на неподправен интерес, изписано на лицето на Нютон. Щях да го посоча и да я попитам дали все още мисли, че чичо й е добър англиканец, за какъвто го смята.