Т. Лърнър - Сфинксът

Изабела беше подводен археолог и нейните ловни полета бяха долините и възвишенията по морското дъно. Сега, докато шофирах по източния бряг на Суецкия канал, се питах дали бе продължила с подводните проучвания дори след ожесточения спор, който бяхме провели на тази тема. Обект на нейните търсения беше един древен предмет, астрариум, който според Изабела беше прототип на механизма от Антикитера, артефакт, който датираше от времето на Клеопатра, а може би дори и още по-рано и бе открит край бреговете на Родос през 1902 година. Самият механизъм от Антикитера представляваше необяснима аномалия. Човечеството не познаваше толкова прецизен механичен предмет, сътворен през следващите хиляда години след създаването на този механизъм. Въпреки това Изабела беше убедена, че могат да бъдат открити негови предшественици. Съпругата ми беше ненадмината в своята област. Тя беше известна с това, че откритията, които правеше, се основаваха на поредица от научни факти, но най-вече на интуицията й относно точното местоположение на предмета, който търси. Понякога предчувствията й се оказваха обезпокоително точни, а това често тревожеше колегите й. Тя издирваше астрариума от години и сега беше убедена, че краят на дългото търсене наближава. Беше съсредоточила проучванията си в района на залива Абукир, недалеч от Александрия, където се намираше покритото с вода предградие на Хераклион, близо до малкия остров Антиродос. На този остров е бил изграден дворецът на Клеопатра, но преди хиляда и двеста години е бил разрушен от цунами. Въпреки настойчивия ми съвет, който породи поредица от ожесточени спорове, напоследък тя бе направила няколко незаконни подводни спускания. Като че ли към натрапчивата й мания се бе прибавило и чувство на отчаяние и безнадеждност, а това ме плашеше.

Когато пристигнахме в лагера и спряхме в близост до няколкото ламаринени бараки, в които живееха работниците, вече бях взел твърдото решение, че независимо дали от компанията ще се съгласят, или не, утре сутрин ще летя за Александрия.

Осем часа по-късно, въпреки непрестанните усилия на работниците, кладенецът продължаваше да гори. Дигите от пясък, които тракторите бяха издигнали около него, бяха ограничили огъня, но ценният петрол, който струваше стотици долари, продължаваше да се издига към небето във вид на пушек.

— Невъзможно е да се загаси огънят, приятелю — обърна се към мен Мохамед, управителят на нефтеното находище.

Този обикновено весел човек сега изглеждаше напълно съкрушен. Голямото му лице, кръгло като месечина, сякаш се беше смалило и изцапаният му работен гащеризон изглеждаше прекалено голям. Очите му светеха, а по веждите му бяха полепнали сажди.

— В момента работят четирийсет мъже, включили сме цялата техника. Бог знае колко десетки литра от онази скъпа пяна изляхме, а проклетникът продължава да гори. Всеки момент могат да пламнат и другите кладенци и тогава вече ще настъпи истинска катастрофа. Проклети да са тези израелци.

— Това не беше саботаж — обадих се аз. — Просто имахме лош късмет, а може и някой да не си е свършил работата както трябва.

— Някой да не си е свършил работата! Правим каквото можем с наличната техника, но все още не можем да възстановим всичко, след като израелците унищожиха кладенците. Да не искаш да кажеш, че аз съм виновен за това?

— Мисля, че е време да потърсим помощ отвън — предложих аз много внимателно.

— Никога! Нашите работници все някога ще успеят да потушат пожара.

— „Все някога“ може да отнеме доста дълго време.

Опитах се да сдържа гнева си. Мохамед беше готов да жертва наличната техника, само и само да не се изложи. Докато управителят продължаваше да ме гледа намръщено, Мустафа, който до този момент слушаше разговора ни, се приближи тихо. Не се опитах да го възпра. И двамата знаехме, че той най-добре можеше да се справи с гневните изблици на управителя, които бяха насочени едновременно както към правителството, така и към частните компании. След едно такова избухване Мохамед беше уволнил трима от най-добрите ми работници.

— Господин Уорнок не подлага на съмнение твоя професионализъм, Мохамед — опита се да ни помири Мустафа. — Пожарът е много голям и само най-добрият екип би могъл да се справи с него. Господин Уорнок просто искаше да ти предложи да обмислиш дали не е разумно да се посъветваш и с външни хора.

Погледнах през прозореца на офиса, в който стояхме. Над огромните пламъци се издигаше отровен дим, който се разнасяше във всички посоки и замърсяваше всичко по пътя си.