Богомил Райнов - Умирай само в краен случай

— Ще ви счупя главата, скъпа — поправя я рижият. — Но всяко нещо с времето си.

Той оглежда безучастно щетите, причинени от моя контраудар, сетне погледът му пада върху голата снага на любимата.

— Значи все пак вие му го направихте тоя ваш стриптийз, Бренда? И то, уви, при пълно фиаско… Западате вече, мила, наистина западате! Щом не сте в състояние да замотаете главата дори на такъв невинен младенец като Питър.

Сетне той се извръща с гримаса на лека погнуса от голата дама и ми отправя сините си, съучастнически примигващи очички:

— Вижте, моля ви, Питър, дали оттатък не е останала още някоя бутилка. Усещам, че имам нужда от малко гориво, преди да продължа пътя си. Изобщо, погрижете се за тоя ужасен, зъл и не помня какъв още човек, защото това е все пак един болен човек, приятелю.

Изпълнявам нареждането. Когато отново се връщам, Бренда вече е успяла да навлече комбинезона си и стои като наказана в ъгъла, докато Дрейк се е настанил в моя фотьойл.

Шефът си налива четири пръста скоч — сиреч максималната доза — изпива го на едри глътки и става.

— Налага се да тръгвам, Питър. Какво да правя, когато земните грижи не ми дават отсрочка дори и по време на болест.

Той се отправя към вратата, ала преди да излезе, обръща глава и наново ме поглежда с хитрите си сини очички:

— А ако усещате дори и мъничко желание за сексуални упражнения и ако имате вкус към уличниците, не се притеснявайте. Изобщо действувайте тъй, сякаш тази уличница няма нищо общо със стария Дрейк. Защото тя наистина вече няма нищо общо с мене, Питър.

При тия думи той си тръгва.

Побързвам да го сподиря, като подритвам встрани търкалящия се върху килима броунинг, една съвсем невинна играчка, с която все пак можете да убиете или да се самоубиете, в зависимост от обстоятелствата.

Ако квартирата ви освен с главен вход е снабдена и с черен, не бива мисълта за първия да ви кара да забравяте втория. Едно златно правило, пренебрегнато от иначе умната мис Нелсън. И едно недоглеждаме, поставило край на кариерата, а може би и на живота й.

Защото още на следния ден подир описаните събития Бренда чисто и просто изчезва от Сохо. И ако се вземат предвид обичаите на стария Дрейк, това изчезване трудно би могло да се обясни с ненадейно отплуване към континента. По-вероятно е, че рейсът — ако е имало такъв — е бил насочен към някой долнопробен провинциален вертеп, дето дамата е била поверена на някой долнопробен сутеньор. Освен ако не е била положена чисто и просто в хладните обятия на величествената Темза.

— Вие жестоко наранихте достойнството ми, приятелю — признава няколко дни по-късно Дрейк, когато довършвахме обяда си в дъното на един китайски ресторант.

Обедът е бил съставен от обезкостено печено пиле и нежен като блян ориз, понеже шефът няма страст към вмирисаните яйца и червеите, представляващи гордост на старинната китайска кухня.

— Да, вие нанесохте наистина кален удар на мъжкото ми достойнство — продължава да развива темата си червенокосият. — Тази жена, която с гъвкавото си сладострастно тяло е размътвала бедния ми мозък… Вие минахте безучастно край тая жена, като край някаква окачалка за дрехи… Вие плюхте на моя идол и хладнокръвно ме сподирихте…

— Не мога да си позволя да светотатствувам с един ваш идол, макар и бивш — отвръщам скромно.

— Един ужасен хитрец, това сте вие, Питър! — изръмжава шефът, като добродушно ми се заканва с пръст. — Само че старият Дрейк също е хитрец. Затуй не се надявайте, че ще ви повярва.

— Съвсем не съм хитрец, а просто имам въображение. Как искате да легна с една жена, от която вее хладният лъх на смъртта. Вие вече бяхте решили съдбата й.

— Тя сама си реши съдбата, приятелю. Не съм имал към никоя друга такава слабост, както към Бренда… Именно защото беше студена и пресметлива, а аз не обичам лиглите… И бях готов да понасям до известно време всичките й мръсотии. Но само до известно време. Само додето не беше впримчила и оня глупак Райт, с който вие тъй умело се разправихте.

— Вие с такава увереност ми сервирате фантастичната си версия за убийството на Джо, че наистина ще ме накарате да повярвам в нея.

— И това ще бъде най-добре за вас, Питър! Така ще получите чувството за вина. А чувството за вина ще ви предпази от прекалена самонадеяност, следователно и от излишни грешки. Нима не разбирате, че всички тия — и Майк, и Райт, и Бренда, са жертва именно на своята самонадеяност? Претенции без покритие — това са всички те, приятелю.