Богомил Райнов - Умирай само в краен случай

— С риск да ви обезкуража, налага се да ви кажа, че нямам подобни амбиции — отвръщам.

Фразата навярно е прозвучала по-хладно от необходимото. Или пък хладината е повяла от погледа ми, подчертано безучастен и твърде различен от похотливите мъжки погледи, пред които дамата е свикнала да разголва снага. Едното или другото или и двете заедно, но както се е приготвила да направи лека обиколка около оста си, за да обогати визуалната ми храна, Бренда внезапно застива и очите й ненадейно ме пронизват неприязнено:

— Може би вие нямате амбиции и да живеете, Питър?

— Не, това не съм казал. Чисто и просто моят вариант за живота е значително по-скромен от вашия.

— В смисъл?

— Ами в смисъл, че не мечтая за улица на собственото ми име. Нито за нещо повече от една заплата.

— Не ви разбирам… — процежда жената с леден глас.

— Оставете, Бренда! — промърморвам добродушно. — В един разговор на четири очи можете да си позволите лукса да ме разберете. Защото вие самата получавате повече от една заплата, нали? И освен издръжката от Дрейк прибирате по нещичко и от Ларкин.

— Това ли е версията, която сте измислили, за да се справите и с мене? — запитва мис Нелсън, като леко повишава тон.

— Казах ви, че става дума за разговор на четири очи — напомням. — И изобщо нямам никакво намерение да се справям с вас, както не съм се справял и с никого преди вас.

— И вие наричате това разговор на четири очи? — засмива се с доста зъл смях дамата. — А Майк? А Джо? Нали именно вие си разчистихте сметките с тия двамата, Питър?

— Не допусках, че ще слезете до нивото на махленските клюки — забелязвам безучастно.

— Само че ако историята с Майк наистина слабо ме засяга, то за убийството на Джо никога няма да ви простя, бъдете сигурен. А още по-малко сега, когато изглежда сте готов да се погрижите и за моето убийство…

— Бълнувате, Бренда… А също и малко преигравате… И понеже се касае наистина за поверителна беседа между двама ни, излишно е да ме убеждавате, че толкова сте държали на това момче, на което сте изневерявали в същата тая стая, както сте изневерявали и на Дрейк.

— Млъкнете! — изкрещява в лицето ми дамата с една страст, която до тоя момент съвсем не съм подозирал у нея. — Вие нищо не разбирате, затуй млъкнете и не се бутайте, дето не ви е работа! Това момче, както го наричате, беше наистина за мене мое момче, както и аз бях за него едновременно и любима, и майка… То ме боготвореше, ако знаете изобщо смисъла на тази дума… Истински ме боготвореше… А една жена все пак има нужда и някой да я боготвори…

— Защо не — избъбрям примирително. — Стига тоя „някой“ да не съм аз.

— Вие… Вие… — в момента Бренда просто заеква от злоба. — Вие сте един циник… един бездушен убиец… дори и да не сте го убили със собствени ръце, а само с помощта на някое и друго подмятане от рода на тия, дето сте приготвили и за мене…

— Седнете и изпушете една цигара — опитвам се да я успокоя, — като подавам с готовност кутията „Кент“.

Но жената се дръпва рязко назад и взема от канапето чантата си, решила очевидно да запали от своите. За нещастие в бързането тя изважда не цигари, а пистолет. Един деликатен броунинг шест на трийсет и пет, но напълно достатъчен, за да ме прати при Райт.

— Само че аз не съм Джо, скъпи мой! Нито Майк! Нито кой да е от ония глупаци на Дрейк-стрийт! И няма да ви дам възможност да сполучите за трети път с един и същи номер…

— Успокойте се — казвам с малко по-груб тон. — И съберете ума си, ако изобщо го имате. Толкова ли не можете да разберете, че да стреляте срещу мене, това в момента означава да стреляте срещу себе си? Дрейк няма да ви прости лудорията.

— Не само ще ми я прости, но даже и ще ме поздрави, Питър! — изсъсква дамата. — Убийството, извършено, за да защитиш собствената си чест, това е нещо, което все още възхищава мъжете.

Не знам готова ли е да стреля или само се опитва да постигне чрез сплашването същото, което се е старала да изтръгне чрез изкушение, но вече съм се приготвил по стар обичай да запратя срещу нея масичката, без оглед на щетите в стъкларията.

И го правя точно в момента, когато Бренда натиска спусъка.

Изстрелът, проехтяващ в стаята, не е много по-силен от трясъка на мебелите и чашите. Един единствен изстрел. Защото някакъв невисок мъж, изникнал от към кухнята зад гърба на дамата, е сграбчил в тоя миг нежната ръка с такава сила, че броунингът се търкулва на пода.

— Ще ми счупите ръката, Бил… — простенва мис Нелсън, установила бързо самоличността на пришелеца.