Богомил Райнов - Умирай само в краен случай

— Струва ми се, че вие малко надценявате търпимостта на шефа — опитвам се да възразя.

— Позволете да го познавам по-добре от вас — отвръща Бренда. — И после, на всичко отгоре Дрейк в момента е на легло.

Това наистина е вярно. И сякаш усетила колебанието ми, дамата решава да го срази окончателно със следващата си реплика:

— Ние трябва на всяка цена да се видим с вас, Питър. Не става дума само за чувства и симпатии, а за нещо наистина неотложно: за един много, много сериозен разговор.

Студиото, за което е споменала мис Нелсън, представлява всъщност малко апартаментче, от което ми е съдено да видя само антрето и холчето, дето бивам въведен и дето ме посреща застоялата миризма на цигарен дим и парфюм. Не люляков.

Дамата очевидно няма време, а може би и желание да поддържа в образцов ред секретния си будоар, тъй че върху помещението, изолирано от външния свят с плътни пердета от излиняла дамаска, лежи отпечатъкът на запуснатост и немара. Все лак някаква макар и небрежна ръка вероятно се грижи да обира поне прахоляка, тъй че можеш да се отпуснеш на креслата или на канапето без особен риск да изцапаш костюма си. Което и правя, като избирам един фотьойл в ъгъла.

Домакинята, изглежда, ме е изпреварила само с една-две минути и още не е имала време да свали ръкавиците си, камо ли да свърши някоя къщна работа.

— Какво ще пиете, Питър? — запита тя, готова да се отправи към кухнята.

— Същото, което и вие — отвръщам, за да не си напрягам излишно мозъка.

Бренда излиза и малко по-късно се връща, като тика пред себе си подвижна масичка с неизбежното уиски и спадащите към него принадлежности. Сетне щедро напълва чашите до половина и добавя лед.

— За нашето приятелство, Питър! — предлага тост дамата.

Измърморвам нещо утвърдително и отпивам едра глътка за повдигане на духа. Щом тоя будоар е толкова секретен, че даже Дорис е в течение на секрета, нищо чудно, ако настоящата ми визита, макар и предприета с най-добри намерения, стане известна на Дрейк.

— Тук наистина е много задушно — установява не без основание Бренда, като оставя чашата си на масичката. — И което е най-досадното, няма как да отворим прозореца, без съседите насреща да почнат да надничат.

Да, прозореца, пердетата, съседите… — вечните проблеми на тия унили и спарени места, където гражданите са принудени да правят следобедните си сексуални рандевута, за да задоволят потайните си щения, без да накърняват порядъчното си реноме.

— Искрено казано, ако не ме смущавахте с присъствието си, бих захвърлила веднага тая рокля — произнася с тихия си мъркащ глас жената.

— Не разбирам как мота да ви смущавам, след като сте имали случая да се събличате пред толкова мъже едновременно.

— О, това е съвсем друго — поклаща глава Бренда. — Това е професия. И после, когато се събличаш ред много хора, все едно че се събличаш за всички и никого. А когато си пред очите на един единствен мъж…

Тя не довършва, защото отново се присяга към чашата и отново отпива в името на нашето приятелство. Подир което казва капризно:

— И все пак ще се съблека… Стига само да не ме гледате прекалено безсрамно, Питър!

И преди още да съм рекъл „да“ или „не“, мис Нелсън решително дърпа ципа на пищната си лятна рокля с едри виолетови и червени цветя и с обигран жест се освобождава от нея. За да остане в образцовото предизвикателно бельо на професионалистка, предварително уверена, че етапът на събличането е фатално неизбежен. Сетне застава в агресивна стойка, леко разкрачена и ме поглежда изпитателно, за да прецени ефекта от номера.

Лицето ми вероятно е достатъчно апатично, да не кажа сънливо, защото дамата явно си дава сметка, че победата над поредния глупак все още лежи нейде в бъдещето. Прочее, тя се задоволява да се инсталира на дивана насреща ми и да кръстоса дългите си стегната във фини кафяви чорапи бедра. И додето ми предлага пейзажа на своята полуголота, вероятно доста по-привлекателен от самата голота, мис Нелсън подхвърля делово:

— А сега, ако нямате нищо против, да поговорим сериозно.

И след като потвърждавам, че тъкмо това и чакам, тя подзема:

— Вие вече сте били свидетел на ужасните грубости, които ми подхвърля Дрейк. И въпросът не е до грубостите. С тях, уви, отдавна вече съм имала възможност да свикна. Въпросът е, че в неговите подмятания напоследък се промъкват обвинения и заплахи, които почват да ме плашат, Питър. Ако прибавим към това и факта, че тоя непоносим старец все по-често ме избягва и все по-рядко ме осведомява за сделките си, картината ще бъде пълна. Той например нищо не ми казва за тая ваша операция там, на Балканите. По-рано търсеше съвет от мене, а сега нищо не ми казва.