Ю Несбьо - Леопардът

Хари огледа снимката. Същото камуфлажно яке. Сякаш някой бе нанесъл плътен слой бяла пудра върху лицето ѝ. Сенките по стената на подземието изпъкваха драматично, подчертани от светкавицата на фотоапарата, фотосесия. И то доста екстравагантна.

Съдебният лекар бе установил, че Боргни Стем-Мюре е починала между двайсет и два и двайсет и три часа. В кръвта ѝ открили следи от кетаномин — силно упойващо вещество, което действа мигновено дори ако се постави мускулно. Ала като пряката причина, довела до смъртта ѝ, в доклада се посочваше хипоксия, настъпила вследствие от кръвоизливи в устата ѝ. И тук започваше най-обезпокоителната част. Патологът бе преброил двайсет и четири прободни рани в устата ѝ, разположени симетрично и — с изключение на раните с изходно отвърстие — с еднаква дълбочина — седем сантиметра. Разследващите не можеха дори да предположат с какво оръжие или инструмент са били нанесени. Не се сещаха да са виждали предмет със съответстваща форма. По време на огледа на местопрестъплението не открили никакви следи: нито от пръсти, нито от кръв, нито дори от обувки: предния ден персоналът на заведението почистил щателно бетонния под заради предстоящ монтаж на нагревателни кабели за подово отопление. В доклада на Ким Ерик Локер, криминален експерт, постъпил в Отдела явно по време на отсъствието на Хари, бе поместено изображение на две сиво-черни камъчета, открити върху пода в мазето, защото имали произход, различен от камъните в района около местопрестъплението. Локер доста прозорливо посочваше, че ботуши с едър рисунък на грайфера често "привличат" дребни камъчета в лабиринтите на подметките си, а тези камъчета падат оттам при досега с по-твърда и стабилна повърхност, например бетон. Поради необичайния си строеж и състав камъчетата представлявали важна находка и евентуално съвпадение с камъчета от чакълеста пътека например можели да се окажат важно доказателство. Към доклада по-късно бе прикрепено допълнително уточнение: от вътрешната страна на два от резците в устата на Боргни Стем-Мюре патологът открил следи от желязо и колтан. Хари започваше да се досеща за продължението. Отгърна следващата страница. Другата жертва се казваше Шарлоте Лол. Баща — французин, майка — норвежка. Адрес: Ламбертсетер в Осло. Навършени двайсет и девет години, с юридическо образование, живеела сама, но имала приятел на име Ерик Фокеста. Разследващите веднага го бяха изключили от кръга на заподозрените: по време на убийството Ерик се намирал на семинар по геология в националния парк "Йелоустоун" в щата Уайоминг, САЩ. Шарлоте възнамерявала да го придружи, но в последния момент се отказала заради ангажиментите си по текущо дело за имотен спор.

За последно колегите на Шарлоте я видели в кантората във вторник вечер около девет. Явно не се бе прибирала до дома си, защото на местопрестъплението, до трупа ѝ зад изоставения автомобил в Маридален, намерили куфарчето със служебни документи. И двете страни в имотния спор доказали невинността си. Според доклада от извършената аутопсия под ноктите на Шарлоте Лол имало парченца автомобилен лак и ръжда. Находката се потвърждаваше и от огледния доклад: там се съобщаваше за драскотини по капака на багажника, сякаш Шарлоте панически се е опитвала да го отвори. По-внимателният оглед на ключалката на багажника показал следи от взлом, извършен от друго лице. В главата на Хари се оформи предположение: Шарлоте вероятно е била завързана към нещо, намиращо се в багажника, и се е мъчила да го отвори, за да се освободи. А после убиецът е отнесъл предмета със себе си. Но какъв е бил този предмет? И за какво му е послужил?

Хари стигна до частта с разпитите на колегите ѝ от адвокатската кантора. "Шарлоте беше амбициозно момиче, винаги оставаше да работи до късно. Нямам представа доколко е била ефективна като служител. Винаги мила и възпитана, но не толкова отворена, колкото усмивката и южняшкото ѝ излъчване даваха вид. Доста дискретна по отношение на личния си живот. Изключително рядко споменаваше приятеля си. Но шефовете я харесваха". Хари веднага си представи как колежката на Шарлоте, любезно предоставила на полицията тези данни, щедро ѝ е поднасяла подробности от интимния си живот, а е получавала единствено усмивка в отговор. Детективският му ум заработи на автопилот: навярно Шарлоте се е дистанцирала от прекалено "задушевната" женска общност в кантората, защото е криела нещо, навярно…

Хари огледа снимките: малко грубовати, но красиви черти, тъмни очи като очите на… мамка му! Хари стисна за миг очи. После се прехвърли на съдебномедицинския доклад. Плъзна нетърпеливо поглед надолу по листа. Ако не бе прочел "Шарлоте" върху корицата, би си помислил, че препрочита доклада за Боргни: кетаномин в кръвта, двайсет и четири прободни рани в устата, хипоксия. Никакви други следи от насилие или сексуално посегателство. Единствената разлика беше часът на смъртта. Шарлоте бе издъхнала между двайсет и три часа и полунощ. И към този доклад бе добавено уточнението, че по зъбите на жертвата са открити следи от желязо и колтан. Експертите от Отдела по криминалистика очевидно бяха сметнали, че находката от първата аутопсия може да се окаже разковничето към изясняването на целия случай, и бяха проверили и втората жертва за наличие на колтан. Колтан… Хуманоидният робот във филма "Терминатор" не беше ли изработен именно от такава руда?