— Дълго ли ме чака? — попита Хари.
— Не — тя се изправи, привлече го към себе си и облегна глава на рамото му. — Стана ми малко студено.
Кая изобщо не се смути от погледите на хората до бара. Не го пусна от прегръдките си. Пъхна ръце под сакото му и ги плъзна по гърба му, за да ги стопли. Хари чу дискретно покашляне. Застаналият до тях мъж, очевидно оберкелнерът, му кимна любезно.
— Масата ни е готова — усмихна се Кая.
— Маса ли? Мислех, че само ще пийнем по едно.
— Трябва да отпразнуваме подобаващо приключването на случая. Поръчах специално меню.
Настаниха се до прозореца в препълнения ресторант. Сервитьор запали свещи, наля ябълково вино в чашите, остави бутилката в шампаниерата и се отдалечи. Кая вдигна чашата:
— Наздраве!
— За какво?
— За Отдела за борба с насилието. Нека продължаваме в същия дух да залавяме престъпници. Вдигам тост и за нас двамата.
Отпиха. Хари остави чашата върху масата и леко я отмести. Столчето очерта мокра диря.
— Кая…
— Имам нещо за теб, Хари. Кажи ми какво искаш най-много в момента.
— Чуй ме, Кая…
— Какво? — попита тя без дъх и се наведе нетърпеливо напред.
— Предупредих те, че ще замина. Утре тръгвам.
— Утре ли? — засмя се тя, ала усмивката ѝ увехна, докато сервитьорът разгъваше платнените салфетки върху коленете им. — Накъде?
— Надалеч.
Тя заби безмълвно поглед в масата. На Хари му се прииска да докосне ръката ѝ, но се отказа.
— Значи, не се оказах достатъчна причина? — прошепна тя. — Връзката ни не е достатъчна да те задържи тук.
Изчака да улови погледа ѝ.
— Не, не е достатъчна — потвърди той. — Нито за теб, нито за мен.
— Какво разбираш ти от любов! — отрони тя с натежал от сълзи глас.
— Достатъчно.
Задавена от плач, Кая направи опит да овладее гласа си:
— Заради Ракел ли…?
— Да. Заради Ракел.
— Винаги си обичал нея, нали?
— Да.
— Но нали сам каза, че тя не те иска?
— Не ме иска такъв, какъвто съм в момента, затова ще трябва да се поправя. Да залича грозните си страни. Разбираш ли?
— Не, не разбирам. — Две малки сълзи се вкопчиха, треперейки, за ресниците ѝ. — И сега си привлекателен. Тези белези са просто…
— Отлично знаеш, че не говоря за видимите белези.
— Ще те видя ли пак? — попита тя и спря търкулната се сълза с показалец.
Хвана ръката му и я стисна до побеляване. Хари я погледна и тя го пусна.
— Втори път няма да дойда да те спасявам — прошепна тя.
— Знам.
— Няма да се оправиш.
— Може и да си права — усмихна се той. — Но кой се оправя с живота?
Тя наклони глава и се усмихна с малките си остри зъби:
— Аз.
Хари остана на мястото си. Чу мекото щракване от затварянето на автомобилна врата и запалването на дизелов двигател. Заби поглед в покривката. Тъкмо мислеше да става, но в полезрението му попадна супена чиния в ръцете на оберкелнера. Мъжът обяви:
— Специално изпратени от Хонконг по поръчка на дамата: стъклени спагети от ресторанта на Ли Юан.
Хари се вторачи в чинията. Представи си, че Кая още седи на стола си, а ресторантът се превръща в сапунен мехур и започва да се издига. Понася се над града и отлита надалеч. Продуктите в кухнята не се изчерпват и своеобразният балон никога не се приземява.
Стана от масата с намерението да тръгва. Ала се разколеба. Седна и взе клечките за хранене.
Деветдесет и пета глава
Съюзниците
Хари излезе от ресторанта с дансинг, където вече не се танцуваше, и се пусна по нанадолнището към моряшкото училище, което вече не беше моряшко училище. Продължи към бункерите, някога убежище за окупаторите на страната. Под него мъгла забулваше фиорда и града. Автомобилите се промъкваха крадешком с жълтите си котешки очи. От мъглата се появи трамвай — призрак с оголени зъби.
Пред Хари спря автомобил. Той се качи отпред. От стереоуредбата се точеше сладникаво-лепкавият глас на Кейти Мелуа и Хари отчаяно затърси откъде да спре радиото.
— Майко мила, какво се е случило? — ужаси се Йойстайн. — Хирургът, дето те е шил, май е бил доста небрежен. Поне ще сместиш пари от маска за Хелоуин. Не се смей, че шевовете ти ще се спукат.
— Няма. Обещавам.
— Впрочем днес имам рожден ден.
— О, съвсем забравих. Честито. Ето ти цигара — подарък.
— Точно това си бях пожелал.
— Мм. Нямаш ли по-мащабни мечти?
— Като например?
— Световен мир.
— В деня, когато настъпи световен мир, изобщо няма да се събудиш, Хари. Защото това означава, че е настъпил краят на света.
Читать дальше