Ю Несбьо - Леопардът

Хари кимна.

— Олег говори много често за теб, Хари. Влязъл си му под кожата повече, отколкото предполагаш. — Тя заби поглед надолу. — А вероятно и повече, отколкото аз съм предполагала.

Хари се прокашля.

— И тук всичко си стои същото, откакто…

Ракел побърза да кимне, преди Хари да е довършил: откакто Снежния човек се опита да ги убие в същата тази къща.

Хари я гледаше. През цялото това време бе искал да я види, да чуе гласа ѝ, да усети погледа ѝ върху себе си. Не беше дошъл да я разпитва. Отново се прокашля:

— Може ли да те питам нещо?

— Какво?

— Да влезем за минута в кухнята, а?

Тя се съгласи. Хари седна до масата срещу Ракел. Обясни бавно и изчерпателно за какво става дума. Тя го изслуша, без да го прекъсва.

— Иска да го посетиш в болницата, за да те помоли за прошка.

— И защо да го правя?

— Сама прецени, Ракел. Не му остава много.

— Четох, че страдащите от тази болест често живеят дълго.

— Не му остава много — повтори Хари. — Помисли си. Не е нужно да решаваш веднага.

Тя премига и очите ѝ се наляха със сълзи. Разхлипа се съвсем тихо. После си пое пресекливо дъх:

— Ти какво би направил на мое място, Хари?

— Бих отказал. Но все пак да не забравяме, че съм лош човек.

Тя се разсмя през сълзи. Хари се питаше нима е възможно да тъгуваш толкова много по определен звук, по определено трептене на въздуха, по нечий смях.

— Ще си тръгвам — надигна се той.

— Защо?

— Остават ми още три срещи.

— Остават ти? А после?

— Утре ще ти се обадя.

Хари се изправи. От втория етаж се чуваше музика. "Слейър". "Слипнот".

Качи се в таксито и съобщи на шофьора следващия адрес. Замисли се за въпроса на Ракел: "А после?" После ще приключи. Ще се освободи от задълженията. Навярно.

Не пътуваха дълго.

— Този път ще се забавя повече — предупреди той шофьора.

Пое си дъх, отвори портата и тръгна към вратата на приказната къща.

Докато вървеше, имаше чувството, че от кухненския прозорец го следят чифт тюркоазени очи.

Застанал до изхода на окръжния затвор, Микаел Белман гледаше приближаващия се Сигюр Алтман, придружаван от надзирател.

— Тръгвате ли? — попита служителят зад гишето.

— Да — кимна Алтман и му подаде бележка.

— Да сте вземали нещо от минибара?

Колегата му се засмя на шегата — явно традиционна в тези среди. Служителят на гишето отвори шкаф, извади вещите на арестанта и ги подаде на Алтман с широка усмивка:

— Надявам се престоят ви тук да е оправдал очакванията ви, господин Алтман. Дано не се видим скоро.

Белман отвори вратата на Алтман и двамата тръгнаха по стълбите.

— Навън са се събрали журналисти — предупреди главният инспектор на КРИПОС. — Затова ще минем през подземния пасаж. Крун те чака в кола зад Главното управление.

— Експерт по финтиране — отбеляза Алтман с кисела усмивка.

Белман не го попита кого точно има предвид. Вълнуваха го други въпроси. Четиристотинте метра щяха да стигнат да ги зададе. Вратата към пасажа избръмча и той я отвори:

— След като сключихме сделка, очаквам да ми кажеш някои неща.

— Питай, инспекторе.

— Например защо не опроверга твърденията на Хари, щом разбра, че ще те арестува?

— Недоразумението ми се стори забавно — сви рамене Алтман. — Всичко си имаше обяснение. Само не разбрах защо арестът ще се състои в Ютре Енебак. А когато нещо не ти е ясно, по-добре да си траеш. Затова си мълчах, докато цялата картинка ми се изясни.

— И какво разбра от цялата картинка?

— Че се намирам в много ключова позиция.

— А това ще рече…?

— Знаех за конфликта между КРИПОС и Отдела за борба с насилието. И съзрях в него златна възможност да се възползвам от позицията си и да наклоня везната в едната посока.

— Но защо не се опита да сключиш сделка с Хари вместо с мен?

— Когато се намираш в такава позиция, най-хитро е да се обърнеш към губещата на пръв поглед страна. Отчаянието я подтиква да жертва повече. Съвсем просто е.

— И кое те наведе на мисълта, че Хари няма да загуби?

— Не бях сигурен, но се появи и друг фактор. Започнах да опознавам Хари. Той не е склонен към компромиси като теб, Белман. Не го вълнува имиджът му в обществото, иска единствено да залови лошите момчета, и то всички. В очите на Хари Тони щеше да бъде изпълнителят на главната роля, а аз — режисьорът. И Хари нямаше да ми позволи да се измъкна леко. Затова сметнах, че амбициозен мъж като теб ще погледне на нещата по различен начин. Юхан Крун ме подкрепи. Очаквахме ти да възприемеш възможността да заловиш убиеца като шанс за лична облага, защото знаеш, че хората искат да видят зад решетките човека, извършил убийствата, а не онзи, който ги е планирал. Ако един филм се превърне в провал, за режисьора е изгодно главната роля да е изиграл Том Круз, защото той ще понесе критиките. Обществото и пресата искат просто случаят да бъде разрешен, а моето престъпление е косвено и с неясен характер. Най-вероятно бих получил доживотна присъда, но въпросът тук не опира до съдилища, а до политика. Ако журналистите и хората са доволни, тогава и Министерството на правосъдието е доволно и всички могат преспокойно да се разотидат по домовете си. Никой не губи от факта, че ще получа кратка, а вероятно и условна присъда.