Ю Несбьо - Червеношийката

Хари установи с един поглед, че няма съобщения на телефонния секретар (още една ненужна инвестиция), съблече ризата си, сложи я в коша за мръсни дрехи и си взе чиста от изрядно подредената купчинка в шкафа.

Остави секретаря включен (в случай, че се обадят от „Галъп Норвегия“), заключи и излезе.

Без капка сантименталност си купи последните за това хилядолетие вестници от магазина на Али. Хората бързаха към къщи след последните покупки за голямата вечер на хилядолетието. Хари зъзна в палтото си, докато прекрачи прага на ресторант „Скрьодер“. Лъхна го влажната миризма на човешка топлина. Беше доста препълнено, но той видя, че любимата му маса тъкмо се освобождава, и се насочи натам. Възрастният човек, който стана от масата, си сложи шапката, погледна бързо Хари изпод побелелите си, рунтави вежди и безмълвно кимна, преди да си тръгне. Масата се намираше до прозореца и през деня представляваше едно от малкото места, където имаше достатъчно светлината за четене на вестници в слабо осветеното заведение. Хари едва успя да се настани и Мая се появи.

— Здравей, Хари — поизтупа тя покривката със сива кърпа. — Дневно меню?

— Ако готвачът днес е трезвен.

— Не е пил. Ще пиеш ли?

— Така да бъде — вдигна очи той. — Какво ще ми препоръчаш днес?

— Значи — тя сложи ръце на хълбоците си и обяви високо и ясно: — Противно на мнението на хората, този град има най-чистата питейна вода в страната. А най-слабо отровните водопроводи ще намериш в сгради от началото на XX век като тази тук.

— И кой ти каза това, Мая?

— Май беше ти, Хари — смехът й отекна дрезгав и сърдечен. — Цистерната впрочем би ти отивала.

Тя каза последното с доста нисък глас, записа си поръчката и изчезна.

Останалите вестници гъмжаха от статии за новото хилядолетие, затова Хари се зае с „Дагсав исен“. На шеста страница погледът му попадна на голяма снимка на самотна дървена табела с нарисуван на нея слънчев кръст. Осло 2611 км, пишеше на едната стрелка, Ленинград 5 км — на другата.

Статията, подписана от Евен Юл, професор по история, започваше с кратко резюме: Условията за развитие на фашизма, видени в светлината на растящата безработица в Западна Европа.

Хари бе срещал и преди името на Юл във вестниците. Той имаше славата на истинска знаменитост, станеше ли въпрос за окупацията на Норвегия и Националното обединение. Хари прелисти вестника, но не откри нищо интересно. Върна се на статията на Юл. Представляваше коментар на по-раншна публикация за силните позиции на неонацизма в Швеция. Юл описваше как неонацизмът, който през 90-те, в периода на икономически подем, е вървял към своя упадък в цяла Европа, сега се завръща с подновени сили. Според него характерна особеност на новата вълна е по-силната идеологическа основа. Докато неонацизмът през 80-те бил най-вече мода и чувство на принадлежност към някаква група, уеднаквяване под формата на облекло, бръснати глави и архаични лозунги от рода на „Sieg heil“, то новата вълна е по-добре организирана. Разполагала със стабилен финансов гръб и не разчитала толкова на отделни платежоспособни водачи и спонсори. Освен това новото движение не било просто реакция срещу определени явления от обществения живот като безработица и имиграция, пишеше Юл. То искало да създаде алтернатива на социалдемокрацията. Ключовата дума била обновление — морално, военно и расово. Залезът на християнството се използвал като пример за морален упадък, заедно с ХИВ и повишената злоупотреба с наркотици. И образът на врага бил частично променен: привържениците на ЕС, рушители на националните и расовите граници, НАТО, който протягал ръка на руските и славянските народи от второ качество и новата азиатска капиталистическа аристокрация, заемаща мястото на евреите като световни банкери.

Мая се появи с обяда.

— Кнедли ли? — попита Хари и се загледа в сивите топчета, разположени върху канапе от китайско зеле, полято със сос от майонеза и кетчуп.

— По скрьодерски — уточни Мая. — Останаха от вчера. Честита Нова година.

Хари повдигна вестника, за да може да се храни, и едва успя да опита от целулозните кнедли, когато чу глас зад вестника:

— Ужасно е, казвам ти.

Погледна над вестника. На съседната маса седеше Мохикана и гледаше право към него. Вероятно е седял там през цялото време, но Хари не забеляза кога е дошъл. Наричаха го Мохикана, защото навярно бе последният от вида си. Бил капитан на военен кораб през войната, два пъти улучван с торпедо и всичките му приятели отдавна бяха мъртви. Всичко това му разказа Мая. Дългата му рядка брада потъваше в чашата с бира. Седеше, облечен в палтото си както винаги, зиме и лете. По тебеширенобялата кожа на лицето му, толкова изпито, че под него сякаш се очертаваше черепът му, изпъкваше мрежата от кръвоносни съдове, наподобяващи червеникави светкавици. Кървясалите, мътни очи гледаха втренчено Хари зад отпусната, набръчкана кожа.