Ю Несбьо - Прилепът

— За разлика от шведите и датчаните ние никога не сме изнасяли стока, която да се превърне в наша емблема по света — нямаме нито „Волво“, нито „Туборг“. Изнасяме природата си и не ни се е налагало да напъваме мозъците си. Норвежците са галеници на съдбата.

Разказа на Тууомба за Ондалснес, градче в Румсдален, сгушено между високи планини. Там било толкова красиво, че майка му непрекъснато повтаряла: Бог създал първо това късче земя и толкова се улисал да сътвори дивната природа в Румсдален, че за да успее до неделя, се наложило да претупа надве-натри останалия свят.

Разказа как с баща му са ходили за риба в ранни зори през юли, как са седели на брега, упоени от аромата на морска вода, огласяни от крясъците на чайките, заобиколени от планини — застинали, безмълвни стражи около малкото им кралство.

— Баща ми е от Лешаскуг, селце по на север в долината. С майка ми се запознали на селска забава в Ондалснес. Все крояха планове как след като се пенсионират, ще се върнат там.

Тууомба кимна и надигна бирата си, а Хари едва натопи устни в поредния сок. От толкова грейпфрут горчивината се бе пропила в стомаха му.

— Ще ми се и аз да ти разкажа откъде идвам, Хари, но такива като мен не принадлежат към определено място или племе. Израснах в къщурка под магистралата към Бризбейн. Никой не знае от кое племе е бил баща ми: появил се и офейкал толкова бързо, че не останало време да го питат. А майка ми пет пари не дава за произхода си. Вълнува се само как да изкрънка няколко долара за бутилка вино. Аз съм мъри — и толкова.

— А Ендрю?

— Не ти ли е споделял?

— Какво?

Тууомба отдръпна ръцете си от масата. Между очите му се вряза дълбока бръчка.

— Ендрю Кенсингтън е дърво без корен — по-зле дори от мен.

Хари не настоя за подробности, но след още една бира Тууомба сам се върна на темата.

— Вероятно е редно той да ти разправи историята си, защото е израснал при необичайни условия. Той е от първото поколение безродни аборигени.

— Какво означава това?

— Дълга история. Разковничето се крие в гузната съвест. От началото на двайсети век политиката към коренното население носи отпечатъка на угризенията на институциите заради издевателствата, на които е бил подложен нашият народ. Жалко само, че добрите намерения невинаги водят до положителна промяна. Ако властите искат да упражняват влияние над определена народност, първо трябва да я разберат.

— А никой не е разбрал аборигените?

— Политиката спрямо тях е преминала различни тенденции. Аз например съм част от принудително урбанизираното поколение. След Втората световна война властите решават да променят следваната дотогава линия и да се опитат да асимилират коренните жители, вместо да ги изолират. Новите мерки включвали контрол на жилищата ни и дори на брачните ни партньори. Мнозина са били принудително заселвани в градовете, за да се приспособят към европейската градска култура. Кампанията дала катастрофални резултати. За кратко време аборигените оглавили всички черни статистики: за алкохолизъм, безработица, разводи, проституция, престъпност, насилие, наркомания и каквото още се сетиш. Аборигените са били и си остават социалните аутсайдери на Австралия.

— А Ендрю?

— Роден е преди войната. Тогава официалната политика следвала друга линия: искала да ни „защитава“, все едно сме животински вид, застрашен от изчезване. Затова правата ни да наемаме земя или да си търсим работа били ограничени. И тук идва най-странното. Законът позволявал на властите да отнемат децата на майки от аборигенски произход, ако бащата не е абориген. Аз може да нямам най-приятната житейска история, но поне знам откъде съм дошъл, докато Ендрю и това не знае. Никога не е виждал родителите си. Още като бебе социалните го взели и го настанили в сиропиталище. Знае само, че открили майка му мъртва на автобусна спирка в Бенкстаун, на пет мили северно от приюта броени дни след насилственото откъсване. Никой не знаел как се е добрала дотам и от какво е издъхнала. Дълго пазели в тайна името на светлокожия му баща, докато накрая Ендрю вече изобщо престанал да се интересува.

Хари се опита да осмисли думите му.

— Международната общност как е допуснала подобен произвол? Ами ООН и Всеобщата декларация за правата на човека?

— Приета е чак след края на войната. Не забравяй, че австралийската политика към аборигените е била водена от добри намерения; целяла е да опази културата им, а не да я обезличава.