Ю Несбьо: Прилепът

— Ти ли ще караш, друже? — учуди се той.

Хари се усети, че е застанал откъм шофьорското място. Да му се не види, пак забрави! В Австралия автомобилите се движат в лявата лента, а воланът се намира отдясно. И понеже пасажерската седалка беше затрупана с книги, касети и всякакви боклуци, Хари се настани отзад.

— Сигурно си абориген — подхвърли въпросително той, когато поеха по магистралата.

— Явно нищо не убягва от опитното ви око, полицай — пошегува се Кенсингтън и го погледна в огледалото.

— В Норвегия ви наричаме австралийски негри.

Кенсингтън задържа погледа си върху Хари.

— Сериозно?

На Хари му стана неловко.

— Така де, личи се, че твоите прадеди не са били от каторжниците, които Англия е заточила тук преди двеста години — опита се да замаже гафа си Хари, като същевременно покаже, че притежава поне базисни познания за историята на страната.

— Така е, Хоули, предците ми са изпреварили светлокожите. С четирийсет хиляди години — в името на точността.

Кенсингтън се усмихна в огледалото. Хари се зарече занапред да си мери приказките.

— Ясно. Казвай ми Хари.

— Добре, Хари. За теб съм Ендрю.

През остатъка от пътуването говореше предимно Ендрю. Докато прекосяваха района на „Кингс Крос“ — „Кралското кръстовище“, домакинът обясни: това е кварталът на проститутките, центърът на наркотърговията и на повечето сенчести дейности в града. Във всеки втори обществен скандал се открива следа към хотел или стриптийз бар в пределите на този квадратен километър.

— Пристигнахме — обяви неочаквано Ендрю.

Отби към тротоара, скочи от тойотата и извади куфара на Хари от багажника.

— Ще се видим утре — сбогува се той и изчезна за секунди.

Изведнъж Хари се озова сам-самичък на тротоар в град, чието население наброяваше почти колкото целокупното население на Норвегия. Гърбът му беше схванат, а умората от голямата часова разлика и презокеанския полет започна да го натиска. Намираше се пред великолепния хотел „Кресент“. На табелката до името му стояха три звезди. Полицейското ръководство в Осло не се славеше като особено щедро с парите за командировки. И този път едва ли щеше да олекне със сериозна сума. Все пак за служителите в обществената сфера вероятно се полага отстъпка и за най-малките хотелски стаи.

Полагаше се.

Хари почука предпазливо по вратата на началника на полицейски окръг Южен Сидни.

— Влез! — избоботи глас отвътре.

Едър, широкоплещест мъж с внушително шкембе стоеше до прозореца зад дъбово бюро. Изпод рядката му коса стърчаха прошарени рунтави вежди, но бръчиците около очите се усмихваха.

— Хари Хоули от Осло, Норвегия, господине.

— Сядай, Хоули. Много бодър изглеждаш за толкова ранна утрин. Дано не си се отбивал при колегите от „Наркотици“ — Нийл Маккормак избухна в чистосърдечен смях.

— Заради часовата разлика е. От четири през нощта не съм мигнал — обясни Хари.

— Досетих се. Тук така се шегуваме с прекалено бодрите колеги. Преди няколко години избухна грандиозен корупционен скандал. Десетима полицаи бяха осъдени, включително за продажба на дрога на територията на управлението. Събудили подозрение у околните, защото двамина били съмнително енергични през цялото денонощие. Всъщност в цялата работа няма нищо смешно — заключи добродушно той, сложи си очилата и разгърна книжата пред себе си. — Значи си изпратен тук, за да съдействаш при разследването на убийството на Ингер Холтер, норвежка гражданка, пребивавала в Австралия с работна виза. Русо, хубаво момиче — съдейки по снимките. Двайсет и три годишна, нали?

Хари кимна. Маккормак стана сериозен.

— Намерена е от рибари в залива Уотсънс Бей, наполовина разсъблечена. Травмите по трупа показват, че първо е била изнасилена, после — удушена. Следи от сперма липсват. Убиецът е пренесъл тялото в Геп парк през нощта и го е хвърлил в океана.

Маккормак направи гримаса.

— При малко по-лошо време вълните сигурно щяха да я отнесат, но в конкретния случай тялото се е заклещило между камъните и на сутринта са го открили. Както споменах, експертите не намериха семенна течност. Причините са две: първо, влагалището на момичето е било накълцано на парчета и второ, морската вода е отмила всички евентуални следи. Затова липсват и пръстови отпечатъци. Разполагаме с приблизителен час на смъртта… — Маккормак си свали очилата и си разтърка лицето — но нямаме убиец. Как смяташ да процедираш, Хоули?