Александра Маринина: Откраднатият сън

Много ми е приятно, че книгите ми се превеждат в България и моите любими герои вече ще говорят и на български език. Искрено се надявам, че за вас ще бъде интересно да прочетете не само как и защо се извършват престъпления в Русия, но и за това как живеят сега хората в нашата страна, за какво мислят, мечтаят, на какво се надяват и от какво се страхуват.

Моите романи са за любовта, за ревността, за омразата, за отмъщението, за дружбата и предателството, за честта и безчестието, т.е. за това, което е близко и разбираемо за всеки човек, независимо в коя страна живее и на какъв език говори. Надявам се, че прочитът на моите книги ще ви достави поне малко удоволствие. И предварително ви благодаря, че ще ги прочетете.

Желая ви успехи, щастие и благополучие!

С уважение и любов:

Александра Маринина

— Стоп, стоп! Спри! Засега нищо не струва.

Помощник-режисьорът Гриневич раздразнено плесна с ръце и се извърна към младата жена, която седеше до него.

— Виждаш ли? — жално каза той. — Тези хубавици не са в състояние да направят и най-простите неща. Понякога се отчайвам, имам чувството, че нищо няма да излезе от този спектакъл. Какъвто и образ да създават, всяка се старае за едно — всички да видят само нейните качества. Лариса!

Високо стройно момиче в тъмно трико дойде на авансцената и грациозно седна, като отпусна единия си крак и повдигна другия до гърдите си.

— Лариса, ти каква роля играеш? — строго подзе Гриневич. — Ти играеш помияр, а тя — плода на забранената любов между фокстериер и болонка. Ти трябва да бъдеш игрива, дружелюбна, гальовна, малко суетна. Но най-важното — трябва да си дребна. Дребна, разбираш ли? Тясна крачка, никакви широки жестове. А ти какво ми играеш? Руска хрътка? Разбира се, така ти е по-удобно да демонстрираш великолепната си фигура. Тук, драга моя, не е конкурс за красота, фигурата ти не е потрябвала на никого. Искам да видя малко помиярче, а не твоя вълнуващ бюст. Ясно?

Лариса слушаше навъсено помощник-режисьора и поклащаше изящното си краче.

— Добре де, като имам гърди, да ги отрежа ли сега, та да изиграя това куче? — рязко тръсна тя.

— Искаш ли да ти кажа какво трябва да направиш? — миролюбиво отговори Гриневич. — Престани да се любуваш на себе си, това е цялата тайна. Върви да работиш. Ира!

Лариса бавно стана и тръгна към дъното на сцената. Всичко, което си мислеше в този момент за помощник-режисьора Генадий Гриневич, беше изписано с огнени букви върху красивия й гръб, а препинателните знаци ясно се открояваха в предизвикателните движения на заобления ханш и изваяните рамене. Като цяло смисълът беше: на някои хора, не е нужно да казваме кои точно, им е много лесно да дават съвети да не се любуваме на себе си, след като самите те са малко по-красиви от маймуни.

Поредната жертва на критиката на Гриневич скочи от сцената и подпря гръб на нея.

— Какво, Гена, и аз ли не се справям? — огорчено попита тя.

— Ирочка, мила, в живота ти си много добро момиче. Безспорно това е качество, заради което всички ние те обичаме. Но ролята ти е една невероятно гадна кучка-доберман. И когато с кучешките си похвати ти си изясняваш отношенията с другите персонажи, чувстваш се неловко. През цялото време си оставаш Ирочка Федулова и се срамуваш от своята кучка, която се държи грубо и несправедливо. Жал ти е за всички, които тя обижда, и това прекалено много си личи. Скрий си характера, а? Излезеш ли на сцената, забрави каква си в живота, забрави всичко, на което са те учили мама и тате. В тази кучешка компания ти си тартор, най-силната си и укрепваш и поддържаш авторитета и властта си. Ти си мръсница от най-мръсните и да не си посмяла да се стесняваш от това. Не се опитвай да направиш героинята си по-добра от онази, която е описал авторът. Разбрахме ли се?

Ира мълчаливо се качи на сцената, а Гриневич пак се обърна към събеседничката си.

— Как мислиш, Анастасия, дали трябваше изобщо да се захващам с това? Още в театралния институт си мечтаех да направя спектакъл из живота на кучетата. Бях луд по тази идея, разболях се по нея. Най-сетне намерих автор, придумах го да напише пиеса, после едва ли не му целувах краката, за да я преработи, та да стане такава, каквато аз я исках. После врънках режисьора да се съгласи да поставим спектакъла. И накрая излиза, че младите актриси не могат да изиграят това, което ми трябва.