Александра Маринина - Откраднатият сън

— Виктор Алексеевич, прекратете отпуската ми — помоли Настя Каменская, без да хаби излишни думи. Вече се бяха видели с началника след завръщането й от санаториума и той беше напълно в течение на нейната нещастна почивно-лечебна епопея. Освен това Гордеев обичаше Настя, ценеше я и я разбираше може би както никой друг.

— Защо, Стасенка, криво ли ти е нещо? — съчувствено я попита той.

Настя мълчаливо кимна.

— Добре, смятай, че от днес си на работа. Иди при Миша Доценко, вземи от него материалите относно трупа на Ерьомина. И ми напомни да драсна бележка до „Личен състав“ за отпуската ти. Ама да не забравиш, че дните ще изгорят. Знае ли се кога може да ти потрябват.

Настя взе материалите от Доценко, отиде в кабинета си и започна да ги чете. Делото е било възбудено във връзка с открит труп на млада жена. Не са били открити никакви документи или каквото и да било друго, което би позволило да се установи личността на загиналата. Смъртта е настъпила от удушаване 4–5 дена преди огледа, извършен от експерт. За установяване на личността са били проверени всички заявления за издирване на млади жени, които са напуснали дома си и поради неизвестни причини не са се прибрали. От тези заявления са били подбрани такива, в които е било посочено, че изчезналата е била брюнетка с дълга коса, на ръст 168–173 см. Заявленията, отговарящи на тези условия, са били четиринайсет на брой, заявителите са били поканени за идентифициране на трупа и деветият поред е казал, че загиналата е Виктория Ерьомина, двайсет и шест годишна, работила като секретарка във фирмата, ръководена от него. Заявлението за издирване е било подадено също от него, тъй като Вика била сирак, била отгледана в детски интернат, нямала нито съпруг, нито роднини. В този случай делото за издирване било заведено във връзка с официална молба от местоработата.

По-нататък от материалите следваше, че в понеделник, 25 октомври, Виктория Ерьомина не се е явила на работа. Това обаче не обезпокоило сериозно никого: всички знаели, че Вика обича да си пийва и често изпада в запои, след които не може да отиде на работа. Когато не отишла във фирмата и на другия ден, решили да й се обадят вкъщи — да не би да й се е случило нещо. Никой не вдигнал телефона, от което си направили извода, че тя е в продължителен запой. В сряда, 27 октомври, във фирмата се обадил любовникът на Ерьомина — Борис Карташов, за да попита къде е Вика. След като попитали по телефона всички приятелки на Вика и отишли в дома й (Карташов имал ключове от жилището й), разбрали, че работата е сериозна. Карташов веднага отишъл в милицията, но отговорът бил обичайният — че няма основания за паника и трябва да се почака още два-три дена: момичето е младо, пие, не е обременено със семейство — сигурно само ще се обади. За всеки случай предупредили Карташов, че от всяко положение няма да приемат от него заявление за издирване, трябвало да го поискат от местоработата й.

Такова заявление постъпило на 1 ноември, а след още един ден, на 3 ноември, Вика Ерьомина била намерена убита в гората, на 75 километра от Москва, по Савьоловското шосе. Ако се вярва на заключението на експерта, смъртта на Ерьомина била настъпила най-рано на 30 октомври. С други думи, докато Карташов се лутал да търси любимата си, в службата свивали рамене, а милицията гледала да се предпази от заявление за издирване, Виктория е била още жива и ако били започнали да я издирват навреме, може би са щели да успеят да я намерят, преди да бъде убита.

Настя не разполагаше с много документи; всички документи, съставени след възбуждането на делото, се намираха у следователя от градската прокуратура Константин Михайлович Олшански. При нея бяха само копията от материалите по делото за издирване, отразяващи информацията, получена от момента на приемането на заявлението за издирване до откриването на трупа. Нищожна информация, но Настя трябваше внимателно да се запознае и с тези малобройни сведения. В главата й изникваха въпрос след въпрос.

Защо една солидна фирма, която изплаща на служителите си част от трудовите възнаграждения в долари и има доста добра репутация в деловите кръгове, държи на работа недисциплинирана и склонна към запои секретарка? Не е ли възможно въпросната секретарка да е шантажирала ръководството на фирмата, като по този начин си е осигурявала лека работа и стабилни доходи във валута? И дали именно това не е станало причина за смъртта й?

Защо любовникът на загиналата се е втурнал да я търси едва на 27 октомври, в сряда, въпреки че според информацията, получена от познатите на Вика, никой не я е виждал и чувал още от събота, 23 октомври? В петък, 22 октомври, Ерьомина е била на работа, това е потвърдено от служителите на фирмата, в 17:00 работният ден официално приключил и всички се събрали в малката банкетна зала за другарско поливане на сполучлива сделка с чуждестранни партньори. След „банкета“ Вика си тръгнала за вкъщи, откарал я с колата си един от фирмаджиите. Очевидно я е закарал благополучно, защото към единайсет часа същата вечер Вика разговаряла по телефона с една своя приятелка, уговорила се с нея да се видят в неделя и не споменала за никакви планове да напуска Москва през тези дни. Дали в онзи момент е била сама в жилището си? Бизнесменът, който я закарал вкъщи, твърди, че се опитал да се самопокани за чаша кафе, но момичето казало, че е уморено и обещало да го покани на гости друг път, след което той си тръгнал, като изпратил дамата до асансьора и й целунал ръка. Дали лъже? Как да се провери?