Александра Маринина - Откраднатият сън

Виктор Алексеевич бавно се отдръпна от прозореца и седна зад бюрото си. Беше нисък, широкоплещест, с изпъкнало шкембенце и обла, почти съвсем плешива глава. Подчинените му нежно го наричаха Житената питка, при което този прякор здраво се бе лепнал на Гордеев още преди трийсет години и грижовно се предаваше от колегите — а после и от престъпниците — от поколение на поколение. Настя го гледаше и си мислеше, че сега гальовният прякор никак не му прилича, сега той целият е налят с болка и оловна тежест.

— Предвид това, което ти казах, не искам да възлагам делото за убийството на Ерьомина на никого, освен на теб. Затова се радвам, че прекрати отпуската си. Случаят е отвратителен, вони от цял километър. Фирма, долари, банкет, чуждестранни партньори, хубавичка секретарка, намерена удушена и със следи от изтезания, някакъв бохем любовник — всичко това не ми харесва. Докато не открия кой от нашите взема пари от престъпниците за неразкриване на убийства, с делото за Ерьомина ще се занимаваш само ти. Ако не го разкриеш, поне ще знам, че е направено всичко възможно. Утре сутринта отиваш в градската прокуратура при Олшански, преглеждаш материалите по делото и започваш.

— Виктор Алексеевич, нищо не мога да свърша сама. Вие шегувате ли се? Къде се е чуло и видяло върху убийство да работи един-единствен оперативник?

— Кой е казал, че ще бъдеш сама? Имаш криминалния отдел при Областното управление, имаш участъка по местоживеене на Ерьомина, където именно е заведено следственото дело. Имаш служителите от нашия отдел, на които могат да се възлагат задачи чрез мен, без да се разкриват картите. Мисли, действай! Пипето ти сече, а е време да събираш и опит.

Тази вечер, на 11 ноември, след като излезе от работа към десет, Настя Каменская реши да отиде да пренощува в апартамента на родителите си, който се намираше много по-близо до „Петровка“ 38 от собственото й жилище. Същевременно разчиташе на вкусна топла вечеря, защото вторият й баща, Леонид Петрович, когото Настя наричаше зад гърба му просто Льоня, за разлика от нея, беше човек работлив и въртокъщник и продължителната командировка на жена му, професор Каменская, изобщо не бе повлияла нито на чистотата и реда в апартамента, нито на ежедневното му меню, редовно изпълнено с питателни и добре сготвени ястия.

Освен вечеря, Настя преследваше още една цел. Най-сетне се бе решила да подхване един сложен и много деликатен разговор с втория си баща, когото, откак се помнеше, наричаше татко и когото искрено обичаше. Да, но да подхване разговора се оказа не по-лесно, отколкото да се реши на него по принцип. Настя отлагаше момента, бавно поглъщайки задушеното, после дълго и старателно приготвя чая, дълго и методично ми чиниите, излъсква тенджерите и тиганите. Но Леонид Петрович познаваше доведената си дъщеря достатъчно добре, за да разбере, че трябва да й се притече на помощ.

— Какво те тормози, дете? Хайде, развържи си езика.

— Татко, не ти ли си струва, че мама си има някого в Швеция? — изтърси Настя, без да поглежда втория си баща.

Леонид Петрович дълго мълча и се разхожда из стаята, после спря и я погледна спокойно.

— Струва ми се. Но освен това ми се струва, че, първо, това не трябва да те засяга, и, второ — че това изобщо не е болка за умиралка.

— Тоест?

— Ще ти обясня. Майка ти се е омъжила рано, ако си спомняш, за свой съученик. Едва е била навършила осемнайсет. Оженили са се, защото е трябвало да се родиш ти. Този брак е бил обречен от самото начало. Майка ти се е развела с баща ти още преди ти да навършиш две годинки. Двайсетгодишна студентка с малко дете на ръце! Пелени, детски болести, отличен успех в университета, аспирантура, кандидатска дисертация, собствено направление в науката, статии, конференции, командировки, докторска дисертация, монографии… Не е ли множко за една жена? От мен не можеше да очаква голяма помощ, аз работех в милицията, в следствен отдел, излизах рано, прибирах се късно, а тя трябваше да ни храни и да се грижи за нас. Дори когато ти стана достатъчно голяма, за да помагаш на майка си в домакинството, тя не те караше да пазаруваш, да белиш картофи и да чистиш с прахосмукачката, защото виждаше с какво удоволствие четеш и се занимаваш с математика и чужди езици и смяташе, че е много по-важно на едно дете да се даде възможност да тренира мозъка си, отколкото да се учи да домакинства. Замисляла ли си се някога какъв е бил животът на майка ти? Сега тя е на петдесет и една години, още е красавица, макар че един господ знае как е успяла да се запази при такъв живот. Когато й предложиха да поработи в Швеция, тя най-сетне получи възможност да поживее спокойно и ако щеш — красиво. Да, да, красиво, не се мръщи, моля ти се, в това няма нищо срамно. Знам, че ти се разстрои, когато майка ти се съгласи да продължи договора и остана в чужбина още една година. Мислиш си, че не ни обича, не тъгува за нас, и това те обижда. Настенка, детенце мое скъпо, ами че тя просто се е уморила от нас. Поомръзнали сме й. Разбира се, в по-голяма степен това се отнася за мен. Но нищо, нека си почине от нас. Заслужила си го е. И дори да има връзка — така да бъде. И това си е заслужила. Аз винаги съм й бил добър съпруг, но като любим нищо не струвах. Вече двайсет години майка ти не е видяла от мен нито цветя, нито внезапни подаръци, аз не можех да й предложа екскурзия до някое интересно място, защото свободното ни време на практика никога не съвпадаше. И ако сега там, в Швеция, тя има всичко това — аз се радвам. Тя е достойна да го има.