Александра Маринина - Откраднатият сън

Олшански я посрещна дружелюбно, но веднага я попита за Ларцев. През първите девет дена, от 3 до 11 ноември, Владимир Ларцев и Михаил Доценко бяха изпълнявали поръченията на следователя по делото за убийството на Виктория Ерьомина и Константин Михайлович бе очаквал да види някого от тях. В отдела на Гордеев се знаеше, че Олшански особено цени Ларцев и признава умението му да води разпити. Той често му възлагаше работата със свидетелите и обвиняемите и винаги подчертаваше, че Володя получава много по-добри резултати при тази работа от самия него.

— В момента Ларцев е зает — отвърна уклончиво Настя, — възложиха му друга задача. По случая с Ерьомина ще работя аз.

На следователя трябваше да му се признае, че дори да беше разочарован, не го показа. Извади делото от касата и настани Настя на масичката.

— Чети си тука. Аз трябва да завърша едно обвинително заключение. След четирийсет минути имам очна ставка, така че ще трябва да те изгоня. Постарай се да успееш.

Оказа се, че документите в папката не са много. Заключение на съдебномедицинския експерт: причина за смъртта — асфиксия, настъпила вследствие удушаване, най-вероятно с пешкир (частици от влакна от тъканта са открити по заострените краища на обицата във форма на цвете с пет листенца). По тялото на убитата са открити многобройни кръвонасядания в областта на гърба и гърдите, причинени от удари с дебело въже или каиш. Време на образуването на кръвонасяданията — от две денонощия (най-ранните) до два часа (най-късните) преди настъпването на смъртта.

Протоколът от разпита на началника на Ерьомина, генералния директор на фирмата, гласеше:

„Вика много пиеше, но идваше на работа редовно. Вярно, в поведението й имаше странности, като при всяка пиеща жена. Можеше например да замине за два-три дена с почти непознат мъж. Но при това никога не забравяше да се обади на прекия си началник, при което без притеснение, открито заявяваше за какво са й нужни тези два-три дена. Напоследък много се промени, стана затворена, непредсказуема, често отговаряше напосоки, дълго седеше с поглед, вперен в една точка, и понякога дори не чуваше, когато се обръщахме към нея. Създаваше се впечатление, че е сериозно болна.“

Протоколът от разпита на Борис Карташов, любовника на Ерьомина:

„Абсолютно съм сигурен, че Виктория беше болна. Преди около месец я обзе натрапчивата идея, че някой й въздейства по радиото и краде сънищата й. Много й говорех да се консултира с психиатър, но тя категорично отказваше. Тогава аз разговарях с познат лекар и неговото категорично мнение беше, че Вика страда от остра психоза и се нуждае от незабавно хоспитализиране. Но Вика не ме послуша. Понякога се държеше крайно лекомислено, завързваше някакви случайни познанства и се събираше с подозрителни типове, особено когато се запиеше. Случваше се да изчезва по няколко дни с поредния любовник. Аз заминах в командировка на 18 октомври, върнах се на 26 октомври, започнах да търся Виктория, защото се опасявах, че в нейното болезнено състояние би могло да й се случи нещо лошо. Нищо не знам за някакви нейни намерения да заминава някъде. Не съм получавал никакви съобщения от нея.“

Протоколът от разпита на Олга Колобова, приятелката на Ерьомина:

„Познавам Вика откак се помня, израснахме заедно в детския дом. Естествено познавам и Борис Карташов. Преди около месец Борис ми каза, че Вика се е разболяла, обзела я натрапчивата идея, че някой й краде сънищата чрез радиото. Борис ме помоли да поговоря с Вика, да я убедя да отиде на лекар. Вика категорично отказа, заяви, че се смята за абсолютно здрава. Когато я попитах вярно ли е, че е казала на Борис как й крадели сънищата, тя каза, че е вярно. За последен път разговарях с Вика вечерта на 22 октомври, към 23 часа, обадих й се по телефона вкъщи. Разбрахме се да се видим в неделя. Оттогава нито съм виждала Ерьомина, нито съм разговаряла с нея.“

Протоколът от разпита на кандидата на медицинските науки Маслеников, лекар психиатър, с когото се консултирал Карташов:

„Преди две-три седмици, в средата на октомври, към мен се обърна Борис Карташов по повод на своя позната, която имала натрапчиви идеи. Описаните от него симптоми ми позволиха да стигна до извода, че младата жена се намира на ръба на твърде сериозно заболяване и се нуждае от незабавно хоспитализиране. Състояние като нейното се нарича синдром на Кандински-Клерамбо. В състояние на остра психоза тези болни са изключително опасни, тъй като чуват «гласове» и тези «гласове» може да им наредят да направят какво ли не, включително да убият случаен минувач. От друга страна, такива болни лесно могат да станат жертва на престъпление, тъй като не са в състояние адекватно да преценяват обстановката, особено ако в такъв момент «гласът» ги «посъветва» нещо. Обясних на Карташов, че неговата позната не може да бъде хоспитализирана без нейно съгласие, докато нарушенията в психиката й не доведат до явни нарушения в поведението й и не се стигне до намеса от страна на милицията. Карташов ми каза, че тя категорично отказвала дори просто да я види специалист и смятала, че е напълно здрава. За съжаление в такива случаи нищо не може да се направи, принудително хоспитализиране е възможно само ако от поведението на болната се заинтересува милицията.“