Александра Маринина - Откраднатият сън

Още няколко протокола с показания на служители във фирмата, където е работила Ерьомина, както и на познати на загиналата и на нейния приятел Карташов. Настя не намери нищо ново в тези протоколи. Заинтересува я един лист със списък на местата и адресите, където Виктория обикновено се напивала. Към листа бяха прикрепени шест служебни бележки, от които следваше, че в периода от 23 октомври до 1 ноември никой не е виждал Ерьомина на посочените места. Оставаха непроверени още два адреса.

Настя затвори папката с делото и погледна Олшански. Следователят бързо тракаше на машината, извърнат с гръб към Настя и прегърбен на неудобния стол.

— Константин Михайлович! — повика го тя.

Той рязко се извърна към нея, като бутна с лакът високата купчинка листове на бюрото. Документите се разхвърчаха на различни страни, някои паднаха на пода. Това обаче никак не смути Олшански.

— Да? — спокойно отвърна той, сякаш нищо не се бе случило, свали очилата си и ожесточено заразтрива с пръсти очите си.

— Имам към вас три въпроса. Единият е по случая и двата — не по случая.

— Започни от онези, които не са по случая — добродушно каза следователят, навел по птичи глава настрани и стиснал носа си с пръсти. Като всички хора, страдащи от силно късогледство, без очила той изглеждаше объркан и безпомощен. Нещо неуловимо се бе променило и Настя изведнъж осъзна, че лицето на Олшански е удивително красиво и че той има огромни очи с дълги ресници като на младо момиче. Дебелите стъкла на „късогледите“ очила смаляваха очите му, а поправяните безброй пъти рамки с многобройни следи от залепване загрозяваха следователя до пълна неузнаваемост.

— Стига ли ви заплатата?

— Зависи за какво — сви рамене Олшански. — За да не пукна от глад под някой стобор — напълно, дори ми е много. А за да се чувствам добре — не ми стига.

— Какво означава за вас „да се чувствам добре“? — продължи да пита Настя.

— За мен лично ли? Ама ти си била нахална, Каменская! Сега ще започна да ти отговарям, а ти ще се вмъкнеш в душата ми. Ще трябва да ти разказвам за вкусовете си, за пристрастията си, за хобитата, за семейните си проблеми и бог знае още за какво. От къде на къде? Каква си ми ти — роднина, сестра, близка приятелка? Давай втория въпрос.

Следователят откровено грубиянстваше, но същевременно весело се усмихваше, при което ослепителните му равни зъби святкаха и не можеше да се разбере шегува ли се или се сърди.

— Недоволен ли сте, че вместо Ларцев, по случая с Ерьомина ще работя аз?

Усмивката на лицето на Олшански стана още по-широка, но той не отговори веднага.

— Обичам да работя с Володя, той е отличен специалист, истински майстор. И изобщо той ми е дълбоко симпатичен. Винаги се радвам и като следовател, и като човек, когато имам възможност да общувам с него! Колкото до тебе, Анастасия, никога не сме работили заедно и почти не те познавам. Гордеев много те хвали, но за мен това не означава нищо. Свикнал съм сам да си съставям мнение за хората. Отговорът ми задоволява ли те?

— Честно казано, не. Но нали няма да има друг отговор?

— Няма да има.

— Тогава третият ми въпрос е: къде е бизнесменът, който е откарал Ерьомина вкъщи в петък, 22 октомври, след банкета?

— За съжаление заминал си е за Холандия. Но той май не е влизал в апартамента на Ерьомина. Ти прочете ли протокола от огледа на апартамента?

— Още не съм. Прочетох само свидетелските показания. А там липсва протокол от разпит на този бизнесмен. Защо така, не са ли го разпитали?

— Не. Взел е самолета, преди да открият трупа и преди да е било възбудено делото. Но когато са започнали да издирват Ерьомина, той още е бил в Москва и генералният директор на фирмата му се е обаждал и го е питал за момичето. Тъй че за събитията от вечерта на 22 октомври ние знаем само от думите на началника на Ерьомина. Та така, в апартамента няма открити пръстови отпечатъци от въпросния бизнесмен.

— Откъде се знае това? С какво са сравнявали? — учуди се Настя.

— С отпечатъците от документите, които е подписвал този богат джентълмен.

— Пак генералният директор ли е предоставил документите?

— Точно така.

— Слабичко — усъмни се Настя.

— Слабичко е — с готовност се съгласи Олшански. — Но може би ще те утеши обстоятелството, че въпросният господин в 22:30 същата вечер се е обаждал от хотел „Балчуг“ в Париж и това обаждане е съответно регистрирано от телефонистките. А Ерьомина, ако си спомняш, към единайсет вечерта е била жива и здрава и е разговаряла по телефона с приятелката си. И изобщо е малко вероятно този холандец да има отношение към убийството, защото нали то е извършено най-рано на 30 октомври. Вярно, добре би било да го разпитаме, но нали разбираш, това е вече съвсем друга работа — чрез Министерството на външните работи, посолството и така нататък, още повече че е напълно възможно той да не е в Холандия, да пътува по своите бизнес задачи. Няма да го гоним по целия свят я.