Александра Маринина - Не пречете на палача

— И много ли са хората в тази кървава поредица?

— Павел Дмитриевич, хайде да престанем да си играем на гатанки. Вие прекрасно разбирате за какво става дума. И продължавате да прикривате Минаев, като че ли ви е направил много добрини. Той ви е изпратил убиец, поне това не ви ли е ясно? Завербувал е вашия помощник, не знам как му се е удало — чрез шантаж или за пари, но е направил така, че вашият помощник е изпратил наемника при вас.

— Това не може да се докаже — произнесе равнодушно Сауляк. — Не знам за какъв помощник говорите. И изобщо не ви вярвам.

— Напразно — отвърна почти весело Настя. — Искате ли да ви покажа малко кино? Сам ще видите как Михаил Ларкин потапя бъдещия ви убиец в хипнотичен транс и му внушава да ви убие. Даже му назовава вашия адрес, за да не сбърка случайно.

— Глупости са това — бавно изрече Павел.

% % %

Беше безсмислено да крие познанството си с Михаил. Бяха го видели жените, които той приемаше в своя кабинет. Ако бяха ги открили, би било наивно да отрича този факт.

— Това са глупости — повтори, претегляйки внимателно всяка дума. — Аз наистина се познавам с психотерапевта Ларкин, но не толкова добре, че да му дам повод да ме убие. Освен това не съм му оставял своя адрес. И едва ли би могъл да го открие по някакъв начин. Та той не знае дори фамилията ми.

— Ето виждате ли, някой му е дал вашия адрес. Някой, който знае фамилията ви, адреса, а също така, че сте се върнал в Москва и че трябва точно в дванадесет часа да излезете от жилището си. Наемникът не е чакал, Павел Дмитриевич. Той е влязъл във входа в дванадесет без пет. Още ли се съмнявате?

Павел не се съмняваше. Но нима би могъл да признае, че между него и генерала съществува тайна, заради която е станал опасен.

— Вие не ме убедихте. Не виждам защо Минаев трябва да ме премахне. Той положи толкова усилия, за да ме измъкне от Самара цял и невредим. На вас ли точно да го обяснявам?

Сауляк си позволи да се усмихне едва-едва.

— Минаев направи толкова много, за да оцелея.

— Добре, да допуснем. А Рита?

— Какво Рита? — трепна изненадан той.

— Маргарита Дугенец също ли влизаше във вашата група?

— Не разбирам за какво говорите. Рита беше просто моя годеница.

Сърцето заби в гърдите му като ковашки чук. „Защо ме запита за това?

Какво й е известно?“

— Едното не изключва другото. Тя би могла да бъде едновременно и годеница, и ваша помощничка.

— Не съм имал никакви помощници — раздразнено каза Павел. — Какво, по дяволите, сте си измислила?

— Така ли смятате?

Гласът й достигна до него сякаш някъде от много далеч. Той осъзна, че кръвното му налягане рязко е подскочило и ушите му са се запушили.

— Тогава чуйте историята, която ще ви разкажа. Вие не я знаете. Съвсем не я знаете. Затова ще ви бъде интересно.

„Сега ще започне да ми говори за Булатников и за групата на Малков. Вероятно е понатрупала откъслечна информация и ще се опита да скърпи някаква долу-горе правдоподобна историйка. Е, добре, нека си разказва. Аз през това ще се посъвзема малко...“

— Генерал Минаев винаги е мразел своя по-възрастен другар и началник Булатников. Не е можел да го търпи. Не е можел да си намери място от омраза и злоба. Завиждал му, защото не разбирал откъде Булатников има такава власт и толкова пари. И си поставил задача да си изясни това. Е, Павел Дмитриевич, интересно ли ви е? — попита Настя.

Павел й хвърли объркан поглед. Тя говореше съвсем различни неща от

тези, които бе очаквал. Неща, които действително не му бяха известни.

— Продължавайте — кимна сдържано, стараейки се да не издава любопитството си.

— Прилагайки най-различни забранени прийоми, Антон Андреевич узнал, че Булатников има вас, Павел Сауляк, а вие пък имате група. Но кои са тези хора и колко са на брой, той така и не успял да разбере. Макар че се постарал доста. Затова пък разбрал как действа групата ви и какви методи прилага. И съобразил, че това е златна мина. Решил да сложи ръка на групата. Как мислите, какво е направил на първо място?

— Не! — рязко отвърна Павел. — Това не може да бъде. Аз не ви вярвам.

— Но защо? Като се съди по бързия ви отговор, вие сам се досетихте какво е извършил вашият сегашен покровител генерал Минаев. Той е организирал убийството на Булатников. Той, а не Малков е инициаторът на това убийство. Той е подхвърлил на Малковите хора информация, която ги е разтревожила и ги е накарала бързо да ликвидират генерала, който толкова много им е помагал и естествено, знае толкова много за тях. Но през този период е била допусната малка грешка и някой от великолепната седморка на Малков узнал за причастността на генерал Минаев към убийството на неговия началник, приятел и учител. А известно време след гибелта на Булатников вие, Павел Дмитриевич, сте усетил миризма на изгоряло и сте предпочел да се укриете в затворническата колония. И гениалният план на Антон Андреевич забуксувал на място. Виждате ли, Минаев много разчитал, че у вас ще се разгори пожарът на благородната мъст. Или поне ще поискате да узнаете истината за смъртта на своя шеф Булатников. И за тази цел ще задействате своята група. Наблюдавайки ви, Антон Андреевич разчитал да открие всичките й членове. А вие, Павел Андреевич, не сте оправдал надеждите му, не сте се втурнал да мъстите и да си изяснявате истината, а сте проявил разумна предпазливост и сте се скрил. Докато вие сте излежавал присъдата си за хулиганство, Минаев не си губел времето напразно. Предварително си бил направил дубликати от всички ключове на Булатников. Той никога не бил особено внимателен и подозрителен в присъствието на своя любим ученик и заместник, оставял ключовете си на бюрото и така нататък. След кончината на Булатников Антон Андреевич се добрал до всички компромати, с помощта на които е била държана под юзда вашата група. В това число и вашите, нали? И след като изтекоха двете дълги години и вие се върнахте в Москва, той ви посплаши с тези компромати. Вие сте му бил нужен, Павел, бил сте му жизнено необходим, защото само вие сте знаел имената и адресите на хората от групата ви. Защото в материалите, които е извадил от потайния сейф на Булатников, е имало само сведения как и какво вършат хората ви. Нямало е нито имената, нито адресите им. А те са били нужни на Минаев, за да установи контрол над тях. И без вас не можел да направи нищо. Затова е положил толкова усилия да ви достави в Москва жив и здрав.