Александра Маринина: Не пречете на палача

Князев вече не се кривеше, седеше си спокойно и само от време на време кимваше в такт. След това легна на дивана, а Ларкин продължи:

„От тази минута ти ще слушаш само мен. В твоята глава повече няма да има нито една мисъл, която си измислил сам. В нея ще звучи моят глас и той ще ти дава заповеди, а ти ще ги изпълняваш.“

И още след час:

„Утре ти трябва да убиеш човека, който в определено време ще излезе

от определено жилище. Това е необходимо, за да започнем с теб нашето дело и да станем най-силни и богати. Този човек може да ни попречи и непременно трябва да го убием, преди да се захванем с нашата работа. Утре ти ще отидеш до номер деветнадесет на улица „Черепанови“, ще намериш корпус три, ще се качиш на петия етаж и ще чакаш. Точно в дванадесет часа от апартамента на петия етаж ще излезе мъж...“

— Улица „Черепанови“, деветнадесет, корпус три — адресът на Сауляк!

— почти извика Настя. — Да не би да се е завърнал? И Ларкин се готви да го убие чрез ръцете на този хилещ се идиот?

Гордеев рязко изключи магнетофона, сграбчи слушалката на телефона и вдигна такава гюрултия, че присъстващите трябваше да си запушат ушите.

— Твоите хора спят! — крещеше той на генерал Коновалов. — За какво си ги поставил тия постове по всички гари и летища? Да свалят мацки? Сауляк е пристигнал, приятелчетата му знаят за това, аз знам за това, а ти

— не. Макар че ти си длъжен да разбереш преди всички. Имаш късмет, Александър Семьонович, че до мен седи жена, защото иначе щях да ти река едни такива думички. Едва не се провали цялата операция заради твоите немарливци! Питам те, как сте могли да не го забележите! Всеки има негова снимка в ръката си и двете му фамилии са ви известни, а той е минал между вас като между рейки. Откъде знам ли? Виж, това няма да ти кажа, Александър Семьонович. Ти дори не можа да използваш както следва и тази информация, която ти дадох. Пратих в бригадата ти най-добрата си сътрудничка. Тя свърши толкова работа за теб, а за какво е било? За да провалиш всичко на последния етап, защото не си осигурил нормални, умни момчета за транспортните възли? Не ме интересува, че това не било твоя работа, а на Шуплов. Длъжен си лично да проконтролираш какви хора дава Шуплов. Ти какво, да не си забравил всичките детективски принципи, седейки в топлото си кресло?

Настя разбираше какво има предвид началникът й. Случаят, който поемаш и по който работиш от самото му начало, над който размишляваш ден и нощ, губейки апетита и съня си, в крайна сметка става дотолкова лично твой, че ти не допускаш никого до него, без предварително да си проверил надеждността и добросъвестността му. Такова разследване беше нещо като творба, плод на твоите мъки и радости — като книгата за писателя или картината за художника. Нима можеше един писател, недописал последните глави на книгата си, да я изостави и да я преотстъпи на първия срещнат? Едва ли някой би могъл да я довърши така, както той би я дописал? Но ако все пак се случеше тъй, че по обективни причини писателят не може лично да сътвори последните глави, то той непременно трябва да избере най-способния литератор, дълго и щателно да му разясни идеята си и подробно да го инструктира какво трябва да се напише в тях. Да му издиктува всичко, което смогне, а после хиляди пъти да препрочете и препровери останалото. Същото беше и в оперативната работа — ако си принуден да възложиш на някого дори и късче от делото, което си изстрадал, ти не жалиш нито сили, нито време да му обясниш всичко, да го предупредиш за възможните грешки и усложнения. И ревниво се взираш в този човек, опитвайки се да разбереш дали той няма да разруши това, което си градил с такъв труд и толкова дълго време.

Разбира се, генерал Коновалов нямаше тази възможност да дава указания на генерал Шуплов кого от своите подчинени да избере. Шуплов сам си беше стопанин на ведомството. Но пък Коновалов би могъл да изпрати свои хора по гарите и летищата, които да проверят как работят Шупловите орли. И ако те забележат нещо нередно, да напишат доклад, да поискат засилване на дисциплината и задачата да бъде възложена на по-опитни и съзнателни сътрудници. Много начини имаше да се провери дали няма опасност партньорът ти да провали операцията. А генерал Коновалов бе подценил контрола и именно поради това сега крещеше в слушалката почервенелият от гняв Виктор Алексеевич Гордеев.

Настя постепенно напълно се изключи от острата размяна на реплики по телефона и се замисли за глуповатия Виталий Князев и за дебилния Кирил Базанов. И колкото повече мислеше, толкова по-ясно й ставаше всичко, случило се през последния месец. То беше чудовищно! И абсолютно невероятно...