Александра Маринина: Не пречете на палача

А в какво би могъл да бъде обвинен Ларкин? Заради какво можеше да бъде подведен под отговорност? Лично никого не бе убил и дори не се бе приближавал до жертвите. Хипнозата беше недоказуема. Говорил бил някакви думи? Че говорете си и вие, никой не ви пречи, само че кой ще ви послуша и ще направи това, което му нареждате. И Ларкин никой не го е послушал. И въобще нищо особено той не е говорил. Обикновена психотерапевтична беседа. Премахвал е стрес. Че какво, да не би да е забранено? А, записът ли? Ами просто си е експериментирал. Правел си е шегички. Баламосвал е доверчивия Князев. И той отишъл да убива? Ама какво говорите? Не може да бъде! И кого? Човека от улица „Черепанови“? Но как е могло да се случи. Брей, че глупаво момче. Че Ларкин му е подхвърлил първия адрес, който му е хрумнал. Той дори си няма и хабер кой живее там.

Гордеев и следователят Олшански спореха до пресилване, опитвайки се да решат какво да правят с Ларкин. Михаил Давидович бе следен непрекъснато и можеше да бъде задържан всеки момент, но те не бяха сигурни трябва ли да направят това, а ако го направеха, то по какъв начин. Нямаше в какво да го обвинят. Едва ли биха успели и да го провокират с нещо. А ако се вземеха предвид необикновените му способности, то успехът на дори и най-ловката и изпитана тактика за разпит ставаше съмнителен.

В крайна сметка решиха засега да не пипат Ларкин.

% % %

— Влизайте, Павел Дмитриевич — каза колкото се може по-приветливо Настя.

Бе успяла да се овладее напълно, да се успокои и да се подготви за този разговор.

— Изглежда, че имате ангел хранител — усмихна се тя. — Значи ненапразно ви измъкнах от Самара. Щеше да ми бъде много неприятно, ако днес ви бяха убили. Познавате ли човека, който се опита да ви застреля?

— Не, лицето му ми е непознато. И името му чувам за пръв път.

Настя виждаше, че той не лъже. Виждаше още, че е крайно изтощен и

едва се държи на краката си.

— Имате ли поне някакви подозрения? Кой е той, кой го е изпратил, чие поръчение е изпълнявал?

— Споменавал съм ви вече, Анастасия, че не страдам от липса на недоброжелатели.

— И не ви ли учудва фактът, че сред тях се оказва вашият покровител?

Сауляк се намръщи. Очите му пак я избягваха — спираха се ту на

стената над главата й, ту на пода, ту на прозореца.

— Кого имате предвид?

— Антон Андреевич Минаев. Той е изпратил наемника. Бих искала да узная с какво сте се провинил пред него.

— Вие грешите.

В гласа му отново звучеше високомерие като в Самара, когато току-що се бяха запознали.

— Не, Павел Дмитриевич, не греша. Генерал Минаев се е срещал с някакъв посредник. Този посредник е намерил наемника Князев и го е изпратил при вас с пистолет в джоба. Аз разполагам със снимки, с видео- и магнетофонни записи, потвърждаващи това. Разберете, Павел, ние тук на „Петровка“ не сме богове, не сме вездесъщи и нашите сътрудници не биха могли да се окажат случайно във вашия вход, когато се е появил Князев с намерението да ви убие. Ние разработвахме този посредник и затова засякохме контакта му с Минаев. Нима това не ви звучи убедително?

— Не. Не намирате ли, че разговорът ни е безпредметен?

Той не й вярваше. Или може би напротив — веднага бе признал правотата й, но имаше някаква причина, поради която не можеше да признае, че е съгласен с нея. Разбира се, Сауляк трябваше да отстоява тезата си, че Антон Андреевич Минаев е по-голям светец от всички светии. „Отстрелът“ на Малковия екип бе започнал няколко дни, след като Павел се бе върнал в Москва. И бе завършил два дена преди той да замине в Белгород и да се настани там в хотела. Минаев просто не можеше да няма отношение към това. А където беше Минаев, там бе и Павел. Така че и двамата щяха да поддържат версията за своята безгрешност. „Е, добре, Павел Дмитриевич, сега ще ти дам да разбереш“ — закани се мислено Настя.

— Павел Дмитриевич, предмет на нашия разговор се явява последователността на жертвите. Давате ли си сметка, че сте последен в този списък?

„Ето така, Павел Дмитриевич. А сега мисли. Опитвай се да познаеш какво съм имала предвид. Никога няма да се сетиш. И ще започнеш да се проектираш. Ще заговориш за това, което те безпокои най-много. Хайде, започвай.“

— И кой според вас е първият в списъка?

„Хитруваш Паша. Да речем, че ти кажа кой е първият. Все едно, пак няма да разбереш нищо. Защото този човек е пръв и в двата списъка — и в твоя, и в моя.“

— Пръв е бил генерал Булатников. Струваше ми се, че това е очевидно.