Александра Маринина: Не пречете на палача

— В сейфа.

— Дайте го. Ще го взема при себе си. Имате ли нож?

— Имам, в бюрото ми е.

— Дайте ми и него.

Миша си бе отишъл, отнасяйки със себе си всичко, което Сауляк би могъл да използва, за да доведе Настя до състояние на вцепенение.

Минутите си течаха и тя постепенно започна да се успокоява. В края на краищата, неслучайно бе казано, че който е осведомен, той е и въоръжен. Вече бе изпитала върху себе си силата на въздействието му и бе успяла да се справи. Значи не беше чак толкова страшно.

Първоначално беше планирано Ларкин да бъде задържан в момента, когато пристигне на среща с Князев след убийството на Павел. Във формулировката на Михаил Давидович имаше указание веднага след като убие Сауляк Виталий да отиде на улица „Новокузнецкая“ и да започне да продава кренвирши и бира, като че ли нищо не се е случило.

„Отваряш палатката и спокойно си работиш. Не ходи никъде, докато не те навестя. Ще дойда около три следобед. Като ме видиш, не ме заговаряй. Извини се пред клиентите си, ако има такива, кажи им, че ще направиш прекъсване за половин час и тръгни след мен по трамвайната линия.“

Замисълът беше ясен. Веднага след покушението Ларкин трябваше да изведе Князев от транса и да блокира памет му. Виталий никога нямаше да си спомни за къдравия, възпълен мъж с тъмни очила, който го бе заговорил на улицата и го беше поканил в дома си, за да му изложи плановете си за бързо забогатяване чрез хубави момичета. Никога нямаше да си спомни, че е ходил на улица „Черепанови“ и е стрелял в мъжа, който в точно определено време е трябвало да излезе от точно определен апартамент. Разбира се, най-добре би било, ако след убийството Князев отидеше в дома на Ларкин, където Михаил Давидович би могъл спокойно да поработи над него — на тишина и без да бърза. Но пък ако се случеше нещо непредвидено, за Виталий би могла да се лепне опашка и той да я домъкне до улица „Графская“. Не биваше да се поема такъв риск. Затова Ларкин му бе наредил да се върне в палатката си на „Новокузнецкая“. Той сам щеше да отиде при него, за да обработи съзнанието и паметта му.

В идеалния вариант на плана трябваше да бъде направен магнетофонен запис как Ларкин внушава на нещастния кренвиршчия, че двамата никога не са се срещали, и че не е имало никакво убийство. Но ако се предоставеше възможност на Ларкин да завърши работата си, Князев не би могъл да дава показания. Той не би си спомнил нищо. Освен това Князев беше задържан при опит за убийство и никой не би разрешил да му се махнат белезниците и да му бъде позволено да се върне в палатката си на „Новокузнецкая“, за да продава кренвирши. Впрочем, здравият смисъл подсказваше, че при всички случаи показанията му не струваха нито грош. Ако той се намираше в транс, не биваше да бъде разпитван. Ако пък позволяха на Ларкин да го изведе от транса, щеше да забрави всичко.

Настя се консултира със специалисти и те единодушно я увериха, че истинският майстор на хипнозата — а съдейки по всичко, Ларкин наистина беше майстор — кодира съзнанието със специални думи и никой освен него самия не може да изведе съответния човек от транса. Нямаше съмнение, че същото се бе случило и с Кирил Базанов. След убийството на шантажиста Ларкин се беше срещнал с него, беше го извел от транса, бе блокирал паметта му и след това той вече нищо не си спомняше. А след разстрела на Лученков Михаил Давидович не бе успял да се добере до Кирил, който беше задържан на местопрестъплението, и той добросъвестно, макар искрено да недоумяваше защо, бе разказал за „гласовете, които му повелявали...“

Нещата се нареждаха така, че от Князев не се получаваше никакъв свидетел. Не можеше нищо да се узнае от него, а ако се узнаеше, не би могло да се докаже. Единственото доказателство бяха записите, от които се виждаше и чуваше как Ларкин потопява Виталий в транс и му внушава да убие човека, излизащ от апартамента на петия етаж в трети корпус на номер деветнадесети от улица „Черепанови“. После следваше видеозаписът на който Князев добросъвестно изпълняваше внушените му действия. И накрая добре би било да се запише как Ларкин го извежда от транса. Но от правна гледна точка ситуацията доста издишаше. Нямаше подобни прецеденти. Как можеха да се квалифицират действията на Князев и Базанов? Нито една експертиза не би ги признала за невменяеми. А в закона не се споменаваше нищо за хипнозата. Затова дори и ако се докажеше, че на Базанов и Князев е въздействано чрез хипноза, това не ги избавяше от отговорност. Защото в закона беше казано: „Не подлежи на криминална отговорност лице, което по време на извършването на обществено опасно действие се е намирало в състояние на невменяемост, тоест не е можело да си дава сметка за своите действия или да ги контролира вследствие на хроническо душевно заболяване, временно разстройство на психическата си дейност, слабоумие или болестно състояние.“ С други думи, всичките разстройства трябваше да имат болестен характер. А хипнозата не беше болестно разстройство. И това, което си извършил в състояние на хипнотичен транс, автоматично ти се зачита за вина. Учените-юристи сигурно трябваше да защитят поне сто дисертации, докато измислят правно решение за такива казуси. Но задържаните не можеха да ги чакат. Тяхната съдба трябваше някак да бъде решена.