Фридрих Незнански - Операция „Фауст“

Тази топла грижа за двамата генсеци така трогна комитетското началство, че минавайки покрай нашия фургон, един висш кагебистки генерал, който явно отговаряше за безопасността на афганистанското посолство, промуши птичата си глава в салона на „телевизията“.

— Браво, колеги! Благодаря за втория кордон!

„Афганската операция“ протичаше удивително успешно.

В осем и няколко минути до посолството спря дузина лимузини: пристигна нашият генерален с обкръжението си. Суматохата на приема продължи около час, после двамата генсеци се усамотиха да поговорят на четири очи. В тези минути, ако се съди по „шумовете“, които се чуваха в тонколоните, към Троян се приближи неговият познат от Афганистан — началникът на Първи спецотдел на Минспецмонтажстрой, кагебистки генерал от запаса. След като завърза разговор и представи Жуков на Троян, началникът на спецотдела се оплака от слабия си пикочен мехур и се отдалечи за минутка — какво пък, с всеки може да се случи, още повече със запасен генерал кагебист…

И ние ясно чухме гласа на Женя Жуков:

— Добър ден, Малюта! Двадесет и шест и шест.

— Какво има? Кой сте вие?

— Забрави да кажеш отговора.

Дълго мълчание. А може само да ни се е сторило. И накрая:

— Шест и двадесет и шест.

— По-точно… Не се плаши. Фамилията ми е Жуков, вече го чу от предишния оратор…

Гласовете на Жуков и Троян се разтвориха в шума и пак изплуваха след две минути:

— Той заповяда да ти помогна с транспорта… Имал си проблеми. Знам. А пък аз имам наряд. Утре ще получа от ЗИЛ колона камиони.

— Така…

— И мога да ти отстъпя два. Временно. Защо мълчиш, Малюта?

— Трябва да вървя. Нямам време за разговор. Хайде да се срещнем утре. Тогава ще се освободя по-рано. Шефът заминава на вилата си. Можем да се срещнем в седем в Манежа. Сега там има изложба на Глазунов. Народът се тълпи, удобно е. Значи там ще се срещнем, във фоайето в деветнайсет нула нула.

Жуков напусна посолството заедно със „своите“ — началника на Първи спецотдел и още двама членове на колегиума на министерството. После се сбогува с колегите си, озърна се настрани — дали не го бройкат — и се шмугна в нашия „телевизионен“ фургон…

Късно вечерта тримата седяхме в този подслушвателен „център“ на колела и дъвчехме доста вкусни пирожки с ориз и яйца (доставяше ги в неограничено количество срещу „любовта“ на Грязнов новата му изгора — завеждаща производството в някаква фабрика кухня). Замезвахме след пресушаването на бутилка „Пшенична“, която Грязнов беше прекупил с надценка от един „пешеходец“ от дивизиона за проследяване.

Жуков анализираше разговора си с Троян:

— Разбирате ли, момчета, стори ми се, че той не ми повярва. По-точно направи се, че вярва, но заподозря, че го работя. И няма начин да не започне да ме опипва. Вероятно ще телефонира в Кабул — да препровери думите ми. Ще направи справчици при „братята“, при моите дейци в управлението и в министерството… С една дума, ще поразпита.

— Не бързай да се панираш — прекъсна го Грязнов. — Може да ти се е сторило, че те е заподозрян.

— Не ми се е сторило.

— Какво тогава? Отменяме ли операцията? Имам предвид внедряването на Женя в бандата? — попитах аз Грязнов, като хвърлих бърз поглед към Жуков.

— Разбираш ли, Саша, няма значение — каза Жуков и отхапа половин пирожка — дали ми е повярвал или не… Аз не съм оставял следи и срещу мен няма никакъв компромат нито в Кабул, нито в Москва. За копоите не бих работил, след като са ме изритали от криминалната, напротив, имам им зъб… А в „братството“ просто ме е приела първичната организация — мисля, че те са преписали структурата си от КПСС… Малюта не може да разбере дали влизам в „Афганското братство“, докато Серий не се върне в Кабул.

— Той кога се връща? — попита Грязнов.

— Казаха — не по-рано от петък.

— Значи имаме още едно денонощие. Даже повече…

— Всичко може да се случи. Ами ако този Серий изведнъж се върне? Или позвъни отнякъде в Москва. Внедряването ти, Женя, си е опасна игра! — резюмирах аз. — Ще вземат да те отвлекат извън града и да те пречукат…

— Че има ли нещо безопасно в живота? Вече и да преспиш с непозната мацка си е риск — разсмя се Жуков.

Грязнов изцеди бутилката в картонените чашки.

— Стига си чесахте езиците! Работата трябва да се свърши… И да останеш жив. Което зависи от това, дали Троян прави връзка между ареста на Валето и появата на Жуков на хоризонта. Това е въпросът!

Той погледна Жуков и попита: