Александра Маринина - Призрачна музика

— Така — проточи той, надничайки в хладилника, — какво да си хапна?

— Искаш ли да стопля печеното? — предложи Олга.

— За нищо на света няма да ям гореща храна в тази жега. Бих хапнал нещо студено. Някаква салата например.

— Ей сега ще ти направя — засуети се тя. — Почакай пет минутки, бързо ще стане.

Олга извади от хладилника домати, краставици, зелена салата и лук и започна бързо да реже зеленчуците. Михаил се настани до нея край масата, изпъна крака, въздъхна блажено и запали цигара.

— Боже мой, колко е хубаво вкъщи — рече бавно, но с наслада. — Винаги ми е било жал за мъжете, които не познават удоволствието да се прибереш вкъщи от работа. Особено когато жена ти не е на работа, а те чака. Оля, сигурно аз съм много щастлив човек. Как мислиш?

Тя изпита почти физическа болка. Той толкова много я обичаше, а пък тя се канеше да му каже, че… През всички месеци, в които беше любовница на Дударев, Олга с ужас си мислеше какво ще стане, ако мъжът й научи. Просто той нямаше да го преживее. Михаил страшно много я обичаше и й вярваше… Олга Ермилова не се страхуваше от развода като такъв и мисълта, че ще остане сама с десетгодишното си дете, не я плашеше. Тя беше действена и самостоятелна жена, печелеше добре и не се бе хванала за печата в паспорта си. Но се боеше да нанесе на Михаил удар, който той не заслужаваше. Де да можеше и сега да не му казва нищо… Но очевидно се налагаше.

— Миша, пак ще те питам за Дударев — започна, без да се обръща, преструвайки се, че изцяло е съсредоточена в рязането на зеленчуците за салатата. — Може пък следователят, който го е арестувал, да не е изяснил всичко?

— Може — съгласи се той. — И какво от това?

— Ами… може би той ще си изясни нещата и ще го пусне, как мислиш?

— Вероятността е малка. Срещу твоя познат има прекалено много улики. Той е бил заинтересован от смъртта на жена си. А освен това, докато е служил в армията, е боравил с взривни устройства и си е създал добри навици за работа с тях. Тъй че твоят приятел няма никакви шансове. Но ти така и не ми каза откъде го познаваш.

— Ами запознахме се на панаира на книгата в „Олимпийски център“. Аз търсех книжки за Валера, а Георгий също си избираше нещо. И се заприказвахме. Посъветва ме в коя част на залата да потърся онова, което ми трябва. Това е.

— И на базата на това случайно познанство ти правиш сериозните изводи, че той е добър човек и не може да убие никого, така ли?

— Готово е.

Олга подправи салатата с майонеза и я сложи на масата пред мъжа си. Михаил взе филийка хляб и започна да поглъща с апетит пресните зеленчуци.

— Да ти направя ли кафе?

— Да, ако обичаш.

Тя изсипа зърната в кафемелачката и натисна бутона. Нервите й бяха изопнати до такава степен, че силното бръмчене близо до ухото й се струваше направо непоносимо. Едва се удържа да не захвърли вибриращата и виеща машинка на пода и да не се разкрещи.

— Значи казваш, че той ходи на панаира за книги? — попита я най-неочаквано мъжът й.

— Да.

— Добре че ми го каза. Трябва да потърсим дали има някакви връзки там.

— Миша, какви връзки? Той не е престъпник! — занарежда отчаяно Олга. — Не е убил никого.

— А ти откъде знаеш? Защо го защитаваш, като че ли ти е роден брат? Благодаря. — Той побутна настрани празната чиния. — Беше много вкусно.

— Да ти е сладко. — Тя си пое дълбоко въздух, сякаш се канеше да скочи в дълбока вода. — Познавам добре Георгий. Срам ме е и се страхувам да ти го кажа, но го познавам много добре. И със сигурност знам, че не е убиец.

— Така. — Михаил се изправи и погледна разтревожено жена си. — Какво означава „срам ме е и се страхувам“? Какви са отношенията ви?

— Отношенията ни са близки, Миша. Много близки. Е, сега вече знаеш всичко.

Олга отпусна безсилно ръце и заплака.

— Моля те, умолявам те… Направи нещо, поговори със следователя, нали имаш връзки… Обясни му, че Георгий не би могъл да извърши нищо лошо. Разбирам, че сега вече няма да искаш да живееш с мен и имаш пълно право да ме изгониш. Добре, тъй да бъде — изгони ме, само го спаси!

Тя вече не мислеше за огромната болка, която причинява на мъжа си, и в главата й пулсираше само една мисъл: да спаси Георгий, който нямаше никаква вина. Той не можеше да е виновен, той не би могъл да убие жена си! Михаил седеше пребледнял, а ръцете му трепереха.

— Значи ето какво било… Оля, но защо… Боклук такъв! — изкрещя изведнъж той. — Лъжлив боклук! Откога продължава това?

— От половин година — рече през сълзи тя.