Александра Маринина - Призрачна музика

— …

— Питам защо жена ви е отключила колата, след като не я кара?

— Трябваше да вземе документите.

— Какви документи?

— От строителната фирма.

— Разкажете по-подробно, моля ви.

— Искахме… Тя искаше да направи основен ремонт на вилата ни и поръча проекта на една строителна фирма. В петък трябваше да отида във фирмата и да взема документацията.

— Защо Елена Петровна е отворила вратата откъм мястото на шофьора, след като е искала да вземе документите от жабката? Щеше да й е по-лесно, ако беше отворила другата врата.

— Ключалката на другата врата е счупена. Предната дясна врата може да се отваря само отвътре.

— Защо сте оставили документите в колата, а не сте ги занесли вкъщи, както би трябвало да постъпите?

— Забравих ги.

— Много навреме! Забравили сте ги, така ли? Или нарочно сте ги оставили, за да има повод да я изпратите до колата?

— Наистина ги забравих! Сложих ги в жабката и ги забравих. Защо не ми вярвате?

— Знаете ли, много е трудно да ви повярвам. На мое място не би ви повярвал нито един следовател. Но да се върнем към документите. Ако вие, както твърдите, сте живели мирно и кротко, в любов и съгласие, тогава защо не сте постъпили като джентълмен и не сте отишли сам да вземете документите? Защо е трябвало да изпращате жена си?

— Прав сте…

— Ето, виждате ли.

— Прав сте, онази сутрин наистина се скарахме. Аз бях против основния ремонт на вилата…

— Защо?

— Струваше ми се, че и така си е хубава. Опитвах се да разубедя Елена за ремонта и си повишихме тон… Тя поиска да й покажа документите, а аз й казах, че са в колата и ако й трябват, да отиде да си ги вземе сама. Тя грабна ключовете от колата и слезе долу. Това е всичко.

— Не, Георгий Николаевич, не е всичко. Вие не просто сте повишили тон на жена си, а сте провокирали скандал. Оставили сте предварително документите в колата, а след това сте вдигнали скандал, подтиквайки Елена Петровна да поиска да види подготвения проект.

— Вие имате болна фантазия…

— Знаете ли колко пъти в живота си съм чувал това? Точно толкова, колкото уж нарочно накиснати хора съм изпратил на съд. Тъй че вашата оценка не е нова за мен и смея да ви уверя, че не е обидна. Ако нямах фантазия, нямаше да доведа докрай нито едно наказателно дело. Повярвайте ми, още не се е родил престъпникът, който с удоволствие би ми разказал как е станало всичко в действителност. Налага ми се да напрягам фантазията си, за да разбера какво се е случило. Но да се върнем на вашата съпруга. Специалистите огледаха мястото на взрива и останките от колата и стигнаха до извода, че бомбата е била с радиоуправление. Имам само един въпрос, на който искам да получа отговор: кой е задействал бомбата? Може би сте го направили вие, като сте излезли на балкона или сте се подали през прозореца? Или за целта сте наели някого другиго? Ето на този въпрос искам да ми отговорите. Но ако не го направите, не е кой знае какъв проблем. В момента в жилището ви се извършва обиск. Ако там не намерим дистанционното управление, с което сте изпратили смъртоносния сигнал, значи ще започнем да търсим вашия съучастник. Не искате ли да ни спестите времето и силите и веднага да ни признаете всичко?

— Нямам какво да признавам. Не съм слагал никакво взривно устройство и не съм искал да убивам Елена. И нямам никакъв съучастник. Вие се заблуждавате и сте под влияние на собствените си измислици…

— Недейте, Георгий Николаевич, не си хабете напразно думите. Кой друг, освен вас, би предположил, че вие няма да влезете в колата? Никой. Защото на шофьорското място винаги сте сядали единствено и само вие — сам ми го казахте. Вашата съпруга не е карала колата. Кой друг, освен вас, е знаел, че предната дясна врата не се отваря отвън? Никой. И никой друг, освен вас, не би се опитал да убие Елена Петровна по този странен начин, като използва вашата кола и сложи взривно устройство под шофьорското място. Ще открием или дистанционното управление, или човека, когото сте наели. Трети вариант няма. Ще напиша заповед за вашето задържане.

— Вижте какво…

— Кажете?

— Какво трябва да направя, за да ми повярвате?

— За съжаление, не мога да ви дам такъв отговор. Мога само да ви посъветвам как да облекчите положението си.

Привечер си оставаше все така задушно и едва на разсъмване малко се поразхлаждаше. Олга Ермилова прекара безсънна нощ, но причина за това не бе само жегата. Вчера вечерта в предаването „Пътен патрул“, което редовно гледаше, чу една странна новина: Елена Дударева е убита, а нейният съпруг — Георгий Дударев, е задържан като заподозрян за извършването на убийството. Мозъкът й отказваше да възприеме тази информация и вместо конструктивни идеи, подхвърляше на Олга някакви странни мисли за сина й, на когото сигурно също му бе горещо в пионерския лагер, и за зимните дрехи, които отдавна трябваше да занесе на химическо чистене. Лека-полека главата й се поизбистри и тя започна поне малко да се ориентира в действителността. Трябваше да се обади на Георгий и да разбере дали това е истина. Олга дори понечи да посегне към телефона, но се сети навреме, че ако той наистина е задържан, както съобщиха по телевизията, в жилището им навярно имаше служители на милицията, които щяха да заразпитват кой и защо се обажда, а в същото време щяха да започнат да засичат номера на абоната. Разбира се, можеше да излезе и да се обади от уличен автомат, но това също бе опасно. Ами ако мъжът й, който бе дежурен, точно в този момент решеше да си поговори с нея? Щеше да се обади вкъщи, а там никой нямаше да вдигне слушалката. Вече бе късно, почти един часът през нощта, и щеше да й е трудно да лъже за пореден път къде е била.