Александра Маринина - Призрачна музика

Младежът завъртя глава, сякаш не разбираше откъде идва звукът. А сетне видя човека, който седеше на пейката.

— Мен ли викате?

— Да, теб. Ела, ако обичаш.

Момчето тръгна бавно към него, като продължаваше да върти топчето.

— Виж какво, направи ми услуга, иди да ми купиш вода от павилиона, а? Умирам от болки в крака, изобщо не мога да ходя, а в тая жега ще пукна от жажда. Ще идеш ли? — Той се постара думите му да прозвучат естествено и убедително.

Момчето се колебаеше и това се виждаше по живото му лице.

— Моля те, прояви малко човещина. Ето, вземи двайсет и пет рубли и ми донеси бутилка минерална вода, най-добре да е газирана. „Нарзан“ или „Боржоми“. И поискай да ти я дадат от хладилника.

Момчето взе парите и отново завъртя смешно глава. Но все пак отиде до павилиона.

— Благодаря ти, приятелю — каза разчувствано убиецът и бързо развъртя капачката на еднолитровата бутилка с минерална вода. — Направо ме спаси. А какво правиш с това топче?

Момчето се усмихна приветливо и дружелюбно.

— Тренирам си пръстите.

— Фокусник ли ще ставаш?

— Не, пианист. Извинявайте, трябва да тръгвам.

— Ами тръгвай — разреши му милостиво той, погледна с облекчение след отдалечаващото се момче и отново си сложи слушалките.

И слава богу, че хлапакът трябваше да си върви, защото само това липсваше — собственикът на колата да излезе точно в този момент. Момчето се отдалечаваше с равномерни бавни крачки и въртеше глава. Убиецът видя как то стигна до дървото, където стоеше преди това, и се насочи към пресечката, а няколко секунди по-късно от входа на блок номер осем излезе една жена. Тя тръгна с решителна крачка към лилавата „Фелиция“ и отключи вратата от страната на шофьора. Веднага щом влезе в колата и затвори вратата, убиецът натисна бутона на устройството. Музиката, която звучеше в слушалките, отчасти заглуши грохота от взрива. През отворените прозорци моментално започнаха да надничат хора, а любопитните, които си бяха у дома, се накачулиха по балконите. Преминаващите коли спряха и шофьорите излязоха навън. Общо взето, макар улицата да пустееше, около мястото на взрива се създаде истинска суматоха. Убиецът се зачуди дали трябва да отиде там, изобразявайки естествено любопитство, но реши, че хората около пострадалата кола и бездруго са много, а никой от тях не му обръщаше внимание. Той стана и си тръгна. В слушалките се разнасяха звуците на започваща буря над скалистите брегове и сините ледени езера, а самотната хищна птица плавно се носеше над цялото това студено великолепие.

Той се чувстваше добре и обзет от пълно спокойствие.

Извадка от заповедта за личния състав на началника на Главното управление на вътрешните работи на гр. Москва:

…назначавам подполковника от милицията Анастасия Павловна Каменская на длъжността старши пълномощник на отдел… със заплата в размер на…

…назначавам майора от милицията Юрий Викторович Коротков на длъжността заместник-началник на отдел… със заплата в размер на…

…освобождавам полковника от милицията Павел Василевич Жерехов от длъжността заместник-началник на отдел… във връзка с напускането му на органите на вътрешните работи (с рапорт от 10 май 1998 г.)…

— Сега вече ще те командвам — нареждаше злорадо Коротков, докато се настаняваше на новото си работно място. — Най-сетне се докопах до тази възможност.

— Естествено всеки може да обиди дребния подполковник, дори и един майор — отвърна му шеговито Настя. — Не биваше да се връщам, ще ми отровиш живота.

— Да, ще ти го отровя — обеща й вдъхновено Юра. — Ще искам да ми разкриеш поне пет убийства на века и тогава в качеството си на мъдър ръководител ще получа петдесет поощрения, пет държавни награди, ще прескоча званието подполковник и ще стана направо полковник. Страхотно съм го измислил, нали?

— Супер — съгласи се тя. — А пък ако не ти разкрия нищо, ще ме изгониш и ще ме върнеш при Иван, така ли?

— Как не, мечтай си! Дори никога повече да не разкриеш нищо, пак няма да те пусна никъде, защото само ти можеш да ми създадеш усещането за най-големия милиционерски кеф — да командваш старши по звание. Не всеки оперативен работник вади такъв късмет като моя.

— Нали скоро също ще станеш подполковник и целият ти кеф ще иде на кино.

— Дотогава има време… А сега не ми пречи да се наслаждавам на живота.

И Настя не му пречеше. Дори нещо повече — самата тя също му се наслаждаваше, защото се бе върнала към работата си и при приятелите си, за които толкова й бе домъчняло, докато работеше в Управлението по организираната престъпност. Генерал Заточни я пусна, както се казва, още при първа нужда. Бурята, от която преди време Настя предпази Гордеев, все пак се разрази, вярно — не през есента, както се очакваше отначало, а едва през пролетта на следващата година — през март. Най-неочаквано за много хора от длъжност бе отстранен министърът на вътрешните работи и за няколко дни милиционерската общност застина в очакване съдбата й да бъде решена. Кой ли щеше да дойде — още един военен, който ще започне да размества кадрите и да назначава на всички възможни длъжности свои съученици от военното училище, или все пак това щеше да е някой професионалист? И след няколко дни си отдъхнаха, макар и с известно напрежение, но все пак с облекчение, защото човекът, когото назначиха, не беше военен.