Александра Маринина - Призрачна музика

Но Олга Ермилова знаеше със сигурност, че Георгий не е убиец. Както всеки жив човек, и той имаше много недостатъци, но не можеше да убие никого. Беше станала някаква грешка и тя трябваше да му помогне да се измъкне.

Олга се въртя в леглото до сутринта, без да мигне, и започна да мобилизира ума и душата си за момента, в който мъжът й щеше да се върне от дежурство. Осъзнаваше, че трябва да е готова за всичко и да намери сили да изтъкне всякакви, дори и най-опасните аргументи, за да спаси Георгий. В девет часа сутринта тя се обади в службата си и каза, че е болна и че днес ще си остане вкъщи, но утре задължително ще отиде на работа. Колегите й се отнесоха със съчувствие към нея и й казаха да се лекува и да не се притеснява за нищо.

Михаил се прибра вкъщи едва към обед. Дотогава Олга успя да се мобилизира и да се подготви за разговора. Но когато видя мъжа си, пребледнял и омаломощен от жажда след едно денонощие работа, отново изгуби самообладание.

— Искаш ли да хапнеш? — попита плахо тя. — Или направо ще си легнеш да спиш?

— Отивам в банята — измърмори Михаил и свали мократа си от пот риза. — Първо ще си взема душ, а после ще правя всичко останало.

Той хлътна в банята и скоро Олга чу шуртенето на водните струи. Не, не можеше да чака повече. Или сега, или никога. Тя отвори решително вратата на банята. Михаил стоеше под душа със затворени очи и миеше главата си с шампоан.

— Миша, вчера чух по телевизията, че са убили някоя си Дударева, а мъжът й е арестуван като заподозрян за убийството. Вярно ли е?

— Вярно е — отвърна той, без да отваря очи. — Защо питаш? Познаваше ли я?

— Не, не я познавам.

— Тогава какъв е проблемът?

— Познавам мъжа й. Миша, това е някаква грешка. Той не е убиец.

Михаил отми на бърза ръка пяната от косата си и отвори очи. Лицето му беше спокойно, но по него се четеше искрено любопитство.

— Ти познаваш Дударев, така ли?

— Да.

— Откъде? Защо аз не знам нищо за това твое познанство?

— Какво значение има, Миша? Познавам го — и толкова. Това не е важно.

— А кое е важно? Обясни ми, ако обичаш.

— Познавам Георгий. Той не може да убие жена си.

— Че защо да не може?

— Защото не може. Сигурна съм. Той е почтен човек и истински мъж и в никакъв случай не би вдигнал ръка на жена.

— Казваш, че е истински мъж, така ли? — примижа Миша. — Ако искаш да знаеш, истинските мъже не висят на врата на жените си и не карат коли, които не са купили със собствените си пари. Истинските мъже работят и дори да не печелят чак толкова, колкото им се иска, пак вършат някаква полезна работа и дори само с това доказват своята състоятелност. А когато твоя приятел Дударев го уволнили от армията заради съкращаване на щата, тъй си и останал с едната офицерска пенсия. Жена му много пъти се опитвала да му намери някаква работа, само че той бил горд: как, по дяволите, един военен офицер с висше образование ще застане на сергията да продава дрехи? Виж, ако му предложели най-малкото да оглави катедра във военната академия, тогава можело и да си помисли. Така ли се държат истинските мъже? Всъщност ти сигурно не знаеш всички тези подробности и затова го защитаваш. И все пак много ми е интересно откъде го познаваш.

Той спря водата и посегна да вземе кърпата. Олга известно време наблюдава мълчешком как мъжът й се бърше, как се загръща с кърпата през бедрата, как излиза от ваната и как си мие зъбите.

— Днес не си ли на работа? — попита той, докато решеше мократа си коса.

— Не.

— Тогава искаш ли да отидем при Валера? Ще му занесем нещо за ядене и няколко бутилки вода. В тази жега навярно непрекъснато е жаден. Какво ще кажеш?

— Мислех, че си уморен и искаш да си починеш — отвърна нерешително Олга.

Не искаше да ходи при сина си в оздравителния лагер, докато не е провела важния си разговор. Но по всичко личеше, че Михаил не е отдал никакво значение на досегашните им приказки и вече си мисли за нещо друго.

— Че колко ще си почивам? Ще поспя три-четири часа и стига толкова. Тъкмо ще пристигнем при него към шест часа, между следобедната почивка и вечерята. Всъщност плати ли наема?

— Вчера беше неделя…

— Вярно, обърках се с това дежурство. Иди да го платиш днес, че иначе ще вдигнат врява. Не забравяй да платиш и тока. Извинявай. — Той отстрани лекичко Олга и свали късия копринен халат, който висеше на вратата и който обичаше да носи вкъщи — особено когато бе горещо.

Михаил излезе от банята и се отправи към кухнята. Олга се потътри след него, без да знае как да продължи прекъснатия разговор.