Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

— Ирка никога не би се омъжила за мъж, който, отивайки при любовницата си, започва делба с жена си и децата си — уверено рече Люда. — Тя не можеше да търпи използвачите и скъперниците. По едно време се канеше да се включи в жилищна кооперация, но в последния момент работата се развали.

— Защо?

— Нещо стана с парите, на които тя разчиташе. А дългове никога не правеше. Дори и само до заплата не вземаше заем. Тя изобщо си беше смахната на тази тема — да не е в тежест на някого и на никого нищо да не дължи. Такъв принцип си имаше. Цял живот всичко си правеше сама и никого не молеше за помощ. И то не от гордост, не че се правеше на абсолютно независима, съвсем друга бе причината. Случва ти се например да поискаш услуга от някого и на човека му е неудобно да ти откаже, макар че това му причинява определени проблеми. Той ти помага, а в душата си проклина и теб с твоите молби, и себе си, че не може да отказва. На Ирина никак не й се искаше да попада в такава ситуация. Макар че тя самата е много отзивчива и, между другото, ако някой не може да каже „не“, то това е точно тя.

Людмила постоянно се объркваше и говореше за приятелката си в сегашно време.

— Та какво се е случило с парите й за кооперацията?

Юра се насочи към темата, която му се стори любопитна.

— Да не би да е очаквала наследство?

— Не знам — въздъхна Людмила. — Било е преди да дойда на работа в института. Тя веднъж само спомена за това. Пък и не съм я разпитвала. Ако ви интересуват нейните мъже, то ей оня там, със сивата риза, виждате ли го — това е нейната последна любов. Работи в руското бюро на Интерпол. Високият пълен блондин през двама души от вас е преподавател в нашата академия. С него Ирина се раздели миналата година. В смисъл, че романът им свърши. А иначе си контактуват. Контактуваха — поправи се Семьонова. — Нещо не виждам Корецки, макар че той непременно би трябвало да е тук.

— Защо? — наостри уши Юра. — Кой е този Корецки?

— Женя Корецки — хирург от нашата ведомствена поликлиника. С него беше най-дългият роман на Ирина, продължи по-дълго дори и от брака й. Женя наблюдава баща й, Сергей Степанович. Черния му дроб. Така че той е един вид член на семейството.

— Слушайте — почти простена Коротков, — вашата приятелка имала ли е поне един роман с човек извън милицията или специално си ги е избирала от МВР?

— Че откъде да намери други? Целия си живот прекара вкъщи и на работа. С други просто нямаше къде да се запознае. Само двадесетгодишните обикалят по дискотеки и студентски забави, а жените на нашата възраст се задоволяват с професионалното си обкръжение. Веднъж Ирина беше завързала връзка по време на отпуска си. Така се опари, че после тиквите на плета духаше. Като го гледаш интелигентен, красив, умен, а се оказа, че два пъти е съден. Да бяхте я видял само каква беше тогава!

— Каква беше? Страдаше ли? — заинтересува се Юра.

— Нито минута! Моментално скъса с него. И то не защото е бил съден, присъдите му били за пътни произшествия, а защото скрил това от нея и й направил предложение за брак, готвейки се да се разведе. Трябвало е да му бъде ясно, че точно на нея, като майор от милицията, никак не й отива да се омъжва за два пъти осъждан.

— Как е разбрала за присъдите му, щом ги е криел?

— Случайно. Това я вбеси. Ирина не можеше да понася да я нравят на глупачка. Доколкото знам, този Валера е бил единственият мъж, с когото истински се е разделила. Сякаш го отряза. А всички останали дори не се досещат, че романът им с Ирина е свършил. Нали ви казах, тя с никого не беше в лоши отношения. Създаваше у своите „бивши“ илюзията, че всичко си е наред, обаче обстоятелствата така се стичат, че ту има много работа, ту е в командировка, ту пък няма свободна квартира. Искрено е благоразположена към кавалерите си, само дето не иска да спи с тях. Иначе щяха ли да бъдат сега тук, на гробището?

Панихидата свърши. Шестима яки мъже вдигнаха ковчега на раменете си и процесията бавно потегли към гроба. Юра потърси с поглед момчетата от оперативно-техническия отдел, които заснемаха със скрити камери погребението.

— Вгледайте се внимателно — обърна се после към Людмила. — Има ли тук много хора, които вие не познавате?

— Почти няма. Повечето са наши, от института. Онези момичетата там са от информационния център, от тях Ира вземаше статистическите данни. Тези, които са до баща й, са роднини. Зад нашия шеф върви някакъв мъж, когото не познавам. И в самия край, двамата мъже с големите гладиоли — тях също не съм ги виждала. Странно е все пак, че Корецки го няма.