Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

Бавно, сякаш се опасяваше да не направи излишно мускулно усилие, тя се приближаваше към жилището си, отбивайки се пътьом по магазините. Голямата чанта през рамото й ставаше все по-тежка, а краката й, отекли от многочасовото неподвижно седене в горещия кабинет, я боляха непоносимо от съприкосновението с влажната кожа на обувките. Настя имаше собствен метод за водене на „хранителния“ бюджет. Като си получеше заплатата, тя разпределяше парите на „целеви купчинки“, след това сумата за храна делеше на дните в месеца. Полученото в резултат на това делене частно беше лимитът, който си бе забранила да превишава. И затова се получаваше така, че колкото по-дълго време не ходеше по магазините, толкова повече вкусни — и скъпи — продукти можеше да си купи. Ако пазаруваше всеки ден, щеше да й се наложи да кара само на хляб, мляко и омлет с домати. А ако провеждаше това мероприятие веднъж на пет дни, а още по-добре и веднъж седмично, можеше да си купи пушено пиле, кашкавал, свинско филе и даже диня. Освен възможности за такива малки кулинарни празници, този начин за водене на домакинството имаше и още едни плюс, може би най-важният. Работата беше там, че Настя Каменская беше необикновено, просто фантастично мързелива.

На пейката до входа тя забеляза риж дългокос младеж, забил нос в някаква книга. От полиетиленовите торбички край него стърчаха пера зелен лук, дълга златиста франзела, апетитно се червенееха домати. Когато Настя се приближи, той се откъсна от книжката си и взе припряно да събира пакетите.

— Аска, какви ги вършиш, нали… Бяхме се уговорили да си направим тържество. Ти самата ми каза да дойда към шест, а сега е почти осем…

— Чучело — беззлобно рече Настя. — В шест часа трябваше да дойдеш в петък, а днес вече е понеделник. В петък цяла вечер съм те чакала.

Тя влезе във входа, като придържаше вратата на отрупания с торбички риж младеж.

— Как в петък? — смутено промърмори той, опитвайки се да се справи едновременно с изплъзващата се изпод мишницата му книга и смъкващите се на носа му очила. — Сигурен съм, че се разбрахме за петнадесети. Нали днес е петнадесети? Нали? Нима сме се уговорили за петък… Пак всичко обърках…

Двамата се качиха с асансьора на осмия етаж. Настя отключи, а придружителят й продължаваше да се оплаква от своята разсеяност.

— Е, добре — уморено каза тя, отпусна се безсилна на един стол в антрето и протегна крака, — с паметта си зле. Но логиката ти би трябвало да е наред. Нали си математик. Кой си организира тържествата в понеделник? Край, не искам да говоря повече на тази тема. Ако знаех, че ще се появиш с продукти, нямаше да изтезавам нежното си тяло с ходене по магазините.

Разсеяният математик Льоша беше чудак, но не беше толкова отвеян, че да не усети промяната в настроението на приятелката си. „Изтезаване на нежното тяло“ — това вече бе намек за хумор, за усмивка, а значи — готова бе да му прости.

Льоша и Настя се познаваха почти от двадесет години — бяха еднокласници във физико-математическата гимназия. През всичките тези години Алексей предано и някак по детски обичаше Анастасия. Нейната безцветна външност нямаше никакво значение за него и май дори не забелязваше как изглежда възлюбената му. Периодично той изведнъж разтваряше очи и забелязваше край себе си красиви, ефектни жени, неистово се влюбваше в тях, губеше си акъла от изпепеляващи желания, но всичко продължаваше дотогава, докато обектът на неговата безумна страст не го удостоеше с десетминутен разговор. Пламтящото чувство веднага умираше, тъй като всеки път му ставаше ясно, че може да разговаря и изобщо да прекарва времето си само с Настя. С всички останали жени, пък и с повечето мъже, му беше скучно. След неудачните си забежки се връщаше при Настя и през смях й разказваше как за пореден път се е разочаровал от красивите жени. Настя не се дразнеше — беше й удобно с него.

И тази вечер всичко беше както обикновено. Льоша я настани в кухнята, постави под краката й леген със студена вода и започна чевръсто да приготвя вечерята, като едновременно й разказваше как са минали дните му след предишната им среща. Подреди красиво масата, наля на Настя мартини с лед, а за себе си отвори бутилка бира. Изгледаха по телевизията някакво криминале. Настя слушаше своя риж гений с едно ухо, мислейки си умиротворено колко е хубаво, че има такива като Льоша, които нищо не искат от теб, а в същото време ти дават възможност да не се чувстваш стара мома.