Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

— Обещаха до обед да ги направят. Но следователят веднага ще вземе протокола. На него много му се ще това да е нещастен случай.

— Ясна е работата — кимна Настя. — Кой прави аутопсията?

— Айрумян.

— Добре, аз ще му позвъня. Е, Миша, напред. Ето ви моите „пищови“. Ще се срещнем утре сутринта в осем. Искам да знам всичко, преди да са освободили Захаров. О, щях да забравя. Кой от криминалистите е посетил жилището на Филатова?

— Олег Зубов.

— Снимките сигурно вече са у следователя? Ще ми се наложи да падам на колене пред Зубов и да го моля да извади още копия.

— Аз вече падах — усмихна се Миша и извади от папката си снимки от местопроизшествието. — Заповядайте.

— Мишенка, обожавам ви. — Настя му изпрати въздушна целувка. — Тичайте. Чакам ви утре в осем.

Доценко си отиде, а тя се зае да разглежда фотографиите от жилището на Филатова. Ето я и убитата. Настя си отбеляза, че лицето й е интересно, изразително, макар чертите му да не бяха съвсем правилни. Сигурно бе имала успех сред мъжете. Кухнята — малка, около пет квадратни метра, тесничка. Ето го и антрето. До външната врата — шкафче с телефон. Добре се виждат маратонки с дълги развързани връзки, акуратно подредени под закачалката. Нямаше логика. Тя е трябвало бързо да намери парите и да ги занесе на шофьора, а вместо това старателно е развързала маратонките си, сложила ги е на мястото им и е отишла в кухнята да включи печката. Ако не си е била оставила паспорта у Захаров, можеше да се предположи, че въобще не е възнамерявала да му плаща. Кой дявол я е накарал да отиде в кухнята? Може би там си е държала парите?

Настя си драсна нещо на един лист с едър надпис отгоре: „ЗУБОВ“. Друг вариант — парите са били в стаята, навън е валяло като из ведро, маратонките й са мокри и тя ги е свалила, за да не цапа килима. На листа „ЗУБОВ“ се появи втора бележка. Панорамна снимка на голямата стая. Идеален ред. Личи си, че в нея отдавна не е имало хора. Фотьойлите са наредени строго симетрично от двете страни на малка масичка. Възлови снимки — полици с книги, стенна секция. Любителски фотопортрет на Ирина, много сполучлив. Снимка на жена около четиридесетте, вероятно майка й. В една от секциите с витринки, там където се държат сервизите, колекция от стъклени фигурки: тигър, змия, петел, куче, котка — общо дванадесет на брой. И никакви други дреболийки, само книги и вещи. Малката стая. Определено в нея е живяла Ирина. Диван, бюро с пишеща машина, фотьойл, лампион. Повече нищо — стаята е твърде малка.

Без да откъсва поглед от пръснатите по масата снимки, Настя посегна за цигара. Внезапно ръката й увисна във въздуха и почувства хлад в областта на стомаха. Това означаваше, че нещо не е наред. Събра снимките и започна да ги прехвърля отново. Отвътре пак й полъхна.

Настя Каменская знаеше, че това, което бе усетила, докато разглеждаше фотосите, е сигнал за някаква важна информация, свързана с престъплението. Отдели една снимка и я сложи върху листа с надпис: „АЙРУМЯН“. Засега толкова. Вече можеше да позвъни.

Олег Зубов, както винаги, беше мрачен и мърморица. Освен това по всичко личеше, че Гордеев и на него е наредил да не си развързва езика, така че за Настя беше много трудно да го накара да изплюе камъчето.

— Разбери, Настя, нашите детективи и следователят теглят в различни посоки. Следователят е възрастен, болен, скоро ще се пенсионира. Средата на юни е, а той все още не е излизал в отпуска. Трябва ли му това убийство? Ще му се това да е нещастен случай. И на мъжа, и на топлия чайник му се ще да плюе, ако те не потвърждават версията за смърт от токов удар. Такъв си е, не иска да си създава излишни грижи. Ако му занесеш една камара доказателства, че Филатова е била убита, тогава няма как — ще не ще, ще води следствие. Но ако не му ги представиш, и пръста си няма да мръдне — ще приключи делото и край. А относно нашите си наясно. Те пък обратно — ще им се това да е убийство и убиецът да е шофьорът. Явно не им е допаднал — усмихна се криво Олег. — И никакво друго убийство не ги устройва. На тях също изобщо не са им притрябвали онзи мъж и топлият чайник. Така стоят нещата.

— Но нали ти самият си пипал този нещастен чайник?

— Да, разбира се. И дори пресметнах кога е завряла в него водата. Около един и половина — плюс-минус пет минути.

От разговора си със Зубов Настя си изясни, че в нито една от стаите на Филатова няма килим, а парите си е държала в дървена кутийка, която е била намерена в чекмеджето на шкафчето за телефона.