Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

— Мишенка — засмя се Настя, — Виктор Алексеевич ми разказа и за чайника, и за мъжа, който е излязъл от входа. Той самият ми поръча да взема от вас цялата информация, с която разполагате. И нареди да поговорите със задържания. Така че стига сте увъртал. Обяснете ми какво представлява тази Филатова.

Миша отскочи до своя кабинет, взе си бележника и започна да й разказва всичко, което бе успял да узнае от момента на включването му в разследването.

— Ирина Сергеевна Филатова, тридесет и шест годишна, висше юридическо образование, кандидат на науките, постъпила на работа в Института на МВР веднага след завършване на университета, т.е. преди цели тринадесет години. Живее с баща си Сергей Степанович Филатов в малък двустаен апартамент. Майка й е починала. Била е омъжена, но за кратко, от 1984 година е разведена, няма деца. Съседите не могат да кажат нищо конкретно — не е водила вкъщи шумни компании, подозрителни посетители не е имала. От четвърти юни баща й се намира в санаториум в Крим, в събота се е завърнал със самолет. Назовал е две близки приятелки на Филатова и четирима мъже, които по различно време са били близки с нея. Все още не сме говорили с никой от тях — не можахме да ги намерим през почивните дни. Бащата на Филатова твърди, че нищо не е изчезнало от жилището, всички пари и ценности са на мястото си. Между другото, Сергей Степанович много се учуди, че печката се е повредила. Преди да замине в санаториума, тя си работела и всичко си й било наред. Нали е инженер, разбира от тези работи. Ключове от апартамента са имали само той и дъщеря му. Не му е известно Ирина да е давала на някого ключ, пък и по принцип това не е било прието в тяхното семейство.

— Добре — каза Настя. — Сега за задържания шофьор. Какво знаете за него?

— Във всеки случай това, което е казал, не е опровергано. Той наистина е изпращал на аерогарата някакъв човек, чийто самолет е излетял от Внуково в два и четиридесет и пет на тринадесети юни. Билетът е бил купен седмица преди това, на шести юни. Филатова е била в командировка в Краснодар, трябвало е да се върне на дванадесети около деветнадесет часа, но поради дъжда летището в Москва било затворено и самолетът кацнал във Внуково чак в един и четиридесет през нощта. Така че срещата между Захаров и Филатова не е могла да бъде планирана.

— Как го нарекохте? — трепна Настя. — Захаров?

— Дмитрий Владимирович Захаров, сътрудник в частна охранителна агенция, до хиляда деветстотин и деветдесета година е работил в тридесет и пето районно управление на милицията.

— Захаров… — въздъхна тя. — Същият. Жалко.

— Познавате ли го? — изненада се Доценко.

— По-правилно е да се каже, че някога се познавахме, и то бегло. Но помня, че беше смел човек, обичаше риска и авантюрата. И искаше да има много пари. Напълно е възможно да се е забъркал в някаква каша от любов към хазарта и приключенията.

— Колко малък е светът — поклати глава Миша Доценко, приближавайки се до прозореца.

— Защо се учудвате? — махна с ръка Настя. — Всеки, който е работил в следствието повече от нет години, така или иначе се е сблъсквал с всички следователи и детективи в Москва. Не сме чак толкова много. След година-две и сам ще се убедите. Тесен ни е, така да се каже, кръгът. Добре, да се върнем на Захаров. Той, разбира се, отрича да е познавал Филатова преди, нали?

— Да, но ние ще разпитаме приятелите и колегите й.

— Дали ще успеете? Утре сутринта Захаров трябва да бъде освободен.

— Към два часа отивам в института, уговорил съм се с началника на Филатова.

— В такъв случай разговорът със Захаров трябва да се отложи за вечерта. Разпитвахте ли го за какво са си приказвали с Филатова по време на пътуването?

— Не. Аз изобщо не съм говорил с него. Дадоха ми протокола от разпита, изготвен при задържането му, и ми наредиха да проверя показанията му. Което и направих.

— Ясно.

Надя извади празен лист хартия.

— Ще ви напиша кои въпроси трябва на всяка цена да се изяснят в института и за какво трябва да се разпита Захаров. Ако позволите един съвет — в института разговаряйте само с жени. Мъжете нека ги разпитва… Кой още работи по това дело?

— Коротков и Ларцев.

— По-добре Коротков. Той е достатъчно невзрачен, за да не буди у мъжете инстинкт за съперничество. И още нещо. Вземете си касетофон. Необходими са ми дословни показания, а не вашите впечатления. Става ли?

— Става, Анастасия Павловна.

— Нали не съм ви засегнала? — усмихна се Настя. — Не се обиждайте, Миша. Паметта и вниманието са понятия твърде избирателни. Доверявам се на вашата добросъвестност, но избирателността у нас вече е заложена и ние не можем да й наредим да се изключи. А нещо може да се пропусне. Затова е нужен касетофонът. Последен въпрос. Готови ли са резултатите от аутопсията?