Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

— Виктор Алексеевич, момичето е в шок, има нервен стрес. Не може да дава показания. Нямаме дори и най-общо описание. Проверихме във всички отдели за работа с непълнолетните, в това число и в психодиспансерите, всички ученици от околните жилища. Изготвихме списък на около четиридесет човека, които в деня на изнасилването между осемнадесет и деветнадесет часа биха могли да се намират в района на местопроизшествието. Всички те тайно са фотографирани, за да може при първа възможност да се покажат на потърпевшата за разпознаване. Но Наташа не отговаря на въпросите ни за произшествието. Или мълчи, или изпада в истерия. И лекарите не могат да кажат нищо определено.

Гордеев мълчаливо взе химикала и нарисува на един празен лист квадрат. След това вписа в него ромб и започна да запълва ъгълчетата. Тягостната тишина продължи около три минути. Внезапно Колобок вдигна поглед и се взря в Лесников.

— Както изглежда, още не си ни съобщил всичко. Слушаме те.

— Беше изказана версията, че това изнасилване е не само сексуално престъпление, но в него се откриват и признаци на отмъщение. Трагедията се е случила на двадесет и четвърти май. Преди четири години, на двадесет и четвърти май хиляда деветстотин осемдесет и осма година, някой си Сергей Викторович Шумилин е бил осъден от Тушинския районен съд. Бил е обвинен, че управлявайки автомобил в пияно състояние, е предизвикал катастрофа, в която двама човека са получили тежки контузии. Бащата на потърпевшата, Виталий Евгениевич Ковальов, е бил съдебен заседател на този процес.

— Ясно — кимна Гордеев, като отново засмука дръжката на очилата си. — И какво?

— Виждате ли, другарю полковник, Ковальов е близък с вицепремиера, а Шумилин е племенник на Виноградов, президентът на фонда за подкрепа на предприемачеството. Да ги изправяме един срещу друг…

Игор се запъна. Гордеев пак замълча.

— Започнахте ли да обработвате Шумилин?

Едва сега Виктор Алексеевич погледна към ъгъла.

— Все още не.

— Започвайте. Само че по-кротко. Без излишен шум. Проверете изцяло версията, имам предвид втория заседател и съдията. Ако се окаже, че действително е Шумилин, и на тях няма да им се размине. Докладвайте ми за всичко. Ще ви покривам. Ако се издъните, ще ви откъсна главите. Засега толкова по въпроса. Сядай, Игор. Доценко, докладвай за Филатова. Не на всички е известно, че трупът й е бил намерен през нощта в петък срещу събота.

— На тринадесети юни в три часа и пет минути в дежурната на ГУВР 4 4 Главно управление на вътрешните работи. — Бел. ред. е постъпило съобщение, че е открит трупът на Ирина Сергеевна Филатова, родена през 1956 година, майор от милицията, водещ сътрудник в Научноизследователския институт на Министерството на вътрешните работи на Русия. Трупът е намерен в жилището на Филатова от човека, който я е докарал от летището. Филатова е лежала в кухнята до включена електрическа печка, в която са открити явни признаци за неизправност. При външния оглед обаче не са намерени следи от токов удар. Това е дало основание да се предположи, че е инсцениран нещастен случай, а именно смърт от електротравма. Заподозреният е задържан на основание член сто двадесет и две.

Изведнъж Колобок направи нещо, което никой не очакваше. Той не зададе нито един въпрос, не даде никакви указания. Просто закри съвещанието.

— Ясно. Благодаря. Всички са свободни с изключение на Каменская. Анастасия, излез от този ъгъл.

Виктор Алексеевич се надигна от огромното си началническо бюро и се заразхожда напред-назад. Не можеше да седи дълго време на едно място. Настя се измъкна от убежището си, където мълчаливо бе прекарала цялото съвещание, и седна до прозореца.

— „Синдромът на Разколников“ твоя работа ли е? — спря се за миг Колобок и й хвърли поглед изпод вежди.

— Моя — тихо потвърди Каменская. — Недоволен ли сте?

— А Шумилин — и той ли е твоя работа?

Гордеев пренебрегна въпроса й, макар прекрасно да знаеше колко важно е за нея да чуе поне една поощрителна думичка.

— И той — трепна гласът й.

— А заподозреният по делото за манекенката? Ти ли ги посъветва да го оставят да се пече на бавен огън?

— Виктор Алексеевич, аз се надявах, че…

— Знам — прекъсна я Гордеев. — Каза ми. Все още не ме е налегнала склерозата.

Настя беше почти готова да се разплаче. Шефът й сигурно не бе доволен от нея, сигурно не бе оправдала надеждите му. Всяка оперативка за Настя Каменская беше мъчение, имаше чувството, че седи върху буре с барут, което ще се взриви при най-малката грешка от нейна страна, и тогава всички ще й се присмиват и ще я сочат с пръст: „Вижте я Каменская със синята кръв, не ходи на акции, не участва в задържания, не я внедряват в престъпни групировки. Седи си в топлия кабинет, пийва си кафенцето и се прави на гениален мислител и комбинатор!“ Настя знаеше, че много от тях не само че мислеха така за нея, но и говореха зад гърба й. От друга страна, тя работеше при Колобок вече шеста година и през това време имаше много сполучливи находки, беше подсказвала твърде остроумни решения, с които можеше да се гордее. Имаше, разбира се, и грешки, но с тях светът не свършваше, нито пък бурето с барут се взривяваше.