Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

Понеделникът на „Петровка“ 38 започна със същото, с което свърши петъкът, т.е. с обсъждането на въпроса ще има ли повишение на заплатите, както им бяха обещали, или пак ще ги преметнат. Минавката се състоеше в това, че повишението се даваше не през месеца, от който официално влизаше в сила, а през следващия. Или ако заплатите се увеличаваха от първи юни, то през юли всички си получаваха старите заплати, а през август — новата, повишената, плюс добавката за юли. При стабилни цени в това нямаше да има нищо лошо, но сега, когато инфлацията галопираше, с тези доплатени пари вече нищо не можеше да се купи.

В отдела на Гордеев обсъждането беше в разгара си, когато Юра Коротков се разтича по коридора и надничайки във всяка стая, викаше:

— Народе, при Колобок!

Виктор Алексеевич започна оперативката, както винаги, с дълго приветствие, каза, че се радва да види всички живи и здрави, не пропусна и бодрия вид на Коля Селуянов, който току-що се беше върнал от отпуска. Гордеев не обичаше да приказва празни приказки, но разбираше, че само допреди минута хората му, току-що дошли на работа след почивните дни, са си говорили за нещо, разказвали са си новините и още не са били настроени за работа. Затова им даваше възможност да се поотпуснат и след това да се съсредоточат.

— Ще започнем със старите „опашки“ — обяви той. — Убийството на генералния директор на фирма „Парнас“ Плешков. Слушам те, Коротков.

Колобок си свали очилата и пъхна в устата си едната дръжка. Това означаваше висша степен на внимание и концентрация.

— Проверката на версията за убийство с мотив отмъщение, ревност или користни подбуди засега не е дала резултати. Никое от лицата, които са имали достъп до жилището на Плешков, няма мотив за убийството му. Изказано бе предположение за убийство с мотив, условно наречен „синдром на Разколников“, т.е. убийство с цел субектът да се убеди, че по принцип е способен на такъв акт. В този случай не е задължително престъпникът и жертвата да са били в лоши отношения. Изхождайки от тази версия, съставихме ориентировъчен психологически портрет на евентуалния престъпник. Всички лица, имали достъп до жилището на жертвата, се проверяват повторно. Заподозрени са двама вероятни извършители, провеждат се провокиращи мероприятия, които да накарат убиеца да се издаде.

— Синдром на Разколников? — измърмори Гордеев. — Любопитно. И кога го измислихте това?

— В събота, другарю полковник — бързо отговори Юра Коротков, като предпазливо погледна към ниско наведената руса глава в ъгъла.

— Кога очаквате резултатите?

— Надяваме се днес-утре.

— Добре — кимна Виктор Алексеевич. — А какво е мнението на следователя за тази версия? Или все още не сте споделили с него познанията си по руска литература?

Коротков мълчеше, а русата глава в ъгъла на кабинета се наведе още повече.

— Ясно — обобщи полковникът. — Значи така. Не искам да се карате със следователя. Продължавайте работа по тази версия. Струва ми се, че има перспектива. Мотивът на практика е недоказуем, така че действайте пределно точно, трябва да си изпипате работата. И без прибързване. Засега не ни притискат с времето. Така. Трупът на манекенката от Дома на модата. Слушам.

Най-младият оперативен работник от отдела — черноокият Миша Доценко, започна доклада си:

— Срещу единия от заподозрените са получени сериозни улики, доложено е на следователя. Взето е решение засега да не го задържаме. Той се чувства сигурен и по всичко личи, че не се кани да бяга никъде. Но, разбира се, ние го следим.

— Как няма да се чувства сигурен — вметна Гордеев. — След три дни ще станат два месеца, откакто е извършено престъплението, а той дори не е разпитван. А вие сигурни ли сте, че не мъдрувате прекалено много?

Фигурата в ъгъла на кабинета сякаш искаше да се слее със стената. Миша устоя на желанието си да я погледне и мъжествено отговори:

— Надяваме се, не.

— Добре, ще видим как следователят ще оцени вашите убедителни улики. Така. Изнасилването на Наташа Ковальова, дванадесетгодишна. Слушам.

— Засега нищо, другарю полковник — унило докладва Игор Лесников — опитен и по всеобщо мнение най-красивият детектив в отдела на Колобок.

— Какво означава „засега нищо“? — тихо повтори въпроса си Гордеев, оставяйки очилата на масата — сигурен знак, че в него кипва ярост. — „Засега нищо“ продължава вече три седмици, за последен път го чух миналия петък. Три денонощия минаха. Какво е свършено за това време?