Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

На деветата дума Настя усети, че замръзва — водата се оказа прекалено студена. Напрегна паметта си, опита се да изрови от недрата й шведското съответствие на думата „сито“ и бързо грабна хавлията.

Половината работа беше свършена, мозъкът беше приведен в работно състояние. Сега трябваше да накара тялото си да се движи. Отиде в кухнята и започна да мели кафе. Докато изчакваше водата да заври, отвори хладилника и извади портокалов сок и лед. „Скъпо удоволствие — за кой ли път си помисли, — една кутия ми стига за четири дни, и то ако пия само сутрин, а това прави почти две хилядарки на месец.“ През май беше в отпуска и не замина никъде, а вместо това си взе „халтура“ — превод от френски на един детективски роман от Шарл Ексбрай — и веднага след това изхарчи целия хонорар за скъпи удоволствия. Купи си тридесет кутии сок, няколко бурканчета нес кафе, три стека хубави цигари. А освен това си купи и от своето любимо мартини — единственото питие, от което изпитваше удоволствие.

Тялото й бавно, сякаш неохотно, реагираше на всяка глътка от този леден кисело-сладък сок. От горещото кафе почти се оправи, а след първата цигара се почувства съвсем добре.

След като закуси, съблече пеньоара си и пак застана пред огледалото. Лицето й вече не беше подпухнало и можеше да се гледа без отвращение. Настя критично прецени отражението си. Какво да се прави, Господ не я беше надарил с красота. Но и нищо уродливо нямаше в нея. Правилни черти на лицето, стройна фигурка, дълги крака, тънка талия. Поотделно всичко беше хубаво, а като се сглобеше, се получаваше нещо безлично, стандартно, гладко — нямаше какво да хване окото. Явен дефект бяха светлите й вежди и безцветните мигли, но дори и като ги боядисаше, пак изглеждаше като сиво мишле. Такива като нея не ги заглеждаха мъжете.

Настя Каменская нахлузи джинсите и тениската, сложи си лек грим и тръгна на работа.

В същото време за работа се приготвяше и Виктор Алексеевич Гордеев, началник-отдел в МСУ 2 2 Московско следствено управление. — Бел. прев. — нисък на ръст, с кръгла, почти плешива глава, със солидно шкембенце и с прякор Колобок 3 3 Колаче, кръгло хлебче, симидче, рус. — Бел. ред. сред подчинените си.

Би могло да се каже, че Виктор Алексеевич бе ярко въплъщение на истината за измамността на външния вид. От всичките си петдесет и три години тридесет и две той беше прослужил в милицията, а от тях двадесет и шест — в Следственото управление. За тези двадесет и шест години беше разбрал как трябва да се подхожда при разкриване на престъпленията и затова, когато оглави отдела, под негово ръководство работата тръгна значително по-добре. Благ и неизменно доброжелателен, Гордеев обаче беше фанатично злопаметен и недоверчив. И освен това никога и от нищо не се плашеше, тъй като имаше твърде сполучлив брак.

Историята с женитбата на Колобок пък беше потвърждение на старото правило, че бракът по сметка може да бъде и щастлив, ако сметката е вярна. Работата бе там, че Гордеев не се беше превърнал в Колобок. Той се бе родил такъв. И до самия край на средното си образование бе бил неизменен обект на насмешки и издевателства от страна на съучениците си. Комплексиран, обиден на целия свят, дебел, но независимо от това силен и ловък, Витюша Гордеев след като отби военната си служба, постъпи на работа в милицията само защото в онези времена това беше престижно, почетно и му даваше възможност поне мъничко да компенсира чувството си за ощетеност от природата.

Работейки в милицията и следвайки вечерно в юридическия факултет, Витя се бе отървал от насмешките, но продължаваше да страда. Беше нисък и пълен, а до прималяване харесваше високите слабички брюнетки. Особено дълго се бе измъчвал от несподелена любов към съкурсничката си Люся Хижняк, у която от всичко имаше в изобилие: ръст, токчета, кльощавост, изящество и чар. Цялото това „съоръжение“ имаше височина сто осемдесет и три сантиметра и се струваше на Гордеев недостижим идеал.

След като страда почти до края на четвърти курс, Витюша стигна до неутешителния извод, че бракът и любовта нямат почти нищо общо и затова човек трябва да си избира жена не от тези, в които се влюбва, а от тези, с които би могъл да живее. На една от студентските вечеринки той се запозна с Наденка Воронцова, която не му отстъпваше нито по килограми, нито по комплексираност. Още от детството си Надя страдаше от нарушена обмяна на веществата и на двадесет години беше тучна и неугледна. Разликата между тях беше само в това, че докато осъзнаването на собствената непълноценност при Гордеев беше съпроводено със злоба, то Надя компенсираше своя дефект с факта, че беше душата на компанията. Тя учеше в педагогическия институт, обожаваше децата, мечтаеше да стане учителка в началните класове и много се притесняваше да не би учениците да й се присмиват.