Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

Той въобще не се замисляше, че от успеха на операцията зависи нечие благополучие, а може би и нечий живот. Беше на работа и мислеше само за това, че от крайния резултат зависеха репутацията му, бъдещите поръчки, както и размерът на хонорара му за тяхното изпълнение. Никога не се беше забърквал с тези, които пресата наричаше „мафиотски групировки“, считаше ги за недалновидни и безинтересни типове. Работеше за влиятелни хора, за които най-важното бе думата „убийство“ изобщо да не се споменава. Изпълнителя беше специалист по нещастните случаи и скоропостижната смърт. До този момент провали нямаше, макар че в последно време ставаше все по-трудно да се работи. Преди година бе умрял човекът, който му беше кръстник, в смисъл, че го бе научил на занаята — да запазва самообладание, да е точен, търпелив, предвидлив. Беше му не само учител, а и пръв възложител, проверил го в практиката и дал му със своите препоръки „пътния лист в живота“. По отношение на безопасността и заличаването на следите той беше блестящ специалист. Когато умря, Изпълнителя разбра, че зад тази „скоропостижна“ смърт стоеше добре планирано убийство. Опитното око веднага различава работата на професионалиста. Какво пък, голямата политика не обича мръсотията. Докато беше жив кръстникът, Изпълнителя работеше с хора от неговия кръг, многократно проверявани и стопроцентово надеждни. Сега вече трябваше да бъде двойно по-предпазлив, защото никой не даваше препоръки за новите му клиенти. Дори и тази задача не знаеше от кого му е възложена. Просто намери в пощенската си кутия картичка с покана за среща в Москва по случай петдесетгодишен юбилей, който ще се празнува в ресторанта на хотел „Белград“ на 6 юни точно в деветнадесет нула-нула. Качи се на влака, пристигна в столицата и в посочения ден в единадесет часа вечерта — към отбелязаното в картичката време трябваше да прибавят четири часа — пристигна пред хотела. По-нататък всичко се разви по схемата, отработвана с години. Само след десет минути Изпълнителя изслуша поръчката, продиктуваха му бавно и ясно всички необходими сведения и му платиха аванс. И това беше всичко. Никакви излишни разговори. В тези среди открай време съществуваха правила — никакви разговори за гаранции и никакви опити за надхитряване. Усъвършенстваната система за контрол не даваше възможност за никакви номера и Изпълнителя знаеше, че има хора, които ще се погрижат да си получи хонорара навреме и в пълен размер, и които ще проверят дали качествено си е свършил работата.

Той не се измъчваше от лоши предчувствия. Не си правеше илюзии за своята изключителност и неуязвимост, чудесно разбираше, че рано или късно ще сгафи някъде или обстоятелствата ще се стекат особено неблагоприятно, и се отнасяше към това философски. Не беше садист и не изпитваше удоволствие от работата си. Просто умееше да я върши добре и бе намерил среда, в която винаги имаше голямо търсене на специалисти като него.

Тълпата пред гишето пооредя и Захаров докосна своя спътник за лакътя.

— Да вървим, Аркадий Леонтиевич. Регистрацията за вашия полет приключва.

Аркадий Леонтиевич, човек на преклонна възраст и с крехка физика, нервно намести очилата си и тръгна.

— Е, благодаря ти, Дима — напрегнато се усмихна той, поемайки билета си от регистраторката. — Беше ми приятно да общувам с вас. Предайте благодарностите ми на вашия шеф. У вас не е прието да се дават бакшиши, както разбрах.

— В никакъв случай — потвърди Захаров. — Плаща се само чрез фирмата.

— Жалко — огорчено въздъхна Аркадий Леонтиевич. — Бих искал лично да ви се отблагодари. Харесахте ми много. Но щом не може, значи не може.

— Най-голямата благодарност за нас ще бъде, ако отново се обърнете към фирмата ни, когато ви се наложи.

Докато произнасяше тази дежурна фраза, Дима лекичко побутваше своя клиент към изхода. „Върви си най-сетне — уморено си помисли той. — Вече е два часа през нощта, спи ми се, а ти ми мътиш главата с благодарностите си.“

— На добър път, Аркадий Леонтиевич! Дойдете ли в Москва, винаги сме на вашите услуги.

— Да, да, непременно, Дима, непременно. Ще работя само с вашата агенция. Още веднъж ви благодаря!

След като се раздели с Аркадий Леонтиевич, Дима Захаров облекчено въздъхна. Никак не беше лесна работа да осигуриш охрана на страхлив милионер.

Като излезе от сградата на летището, той се отправи бегом към колата си. За изминалите почти два часа, през които бе висял заедно с клиента си на аерогарата, дъждът не само че не беше спрял, ами се бе и усилил. Запали двигателя и тъкмо щеше да потегля, когато забеляза една жена, крачеща бавно откъм терминала. Беше без чадър, носеше голям спортен сак и изглеждаше ужасно нещастна. Автобусите към града вече не вървяха и Дима съчувствено си помисли, че тя или ще трябва да остане на летището до сутринта, седейки мокра върху сака си, или да хване такси, което ще й коства сума, два пъти надвишаваща месечната й заплата.