Александра Маринина - Стечение на обстоятелствата

„… Ирина Сергеевна болезнено преживяваше, че в министерството науката я нямаха за нищо. Имаше страхотно самообладание, но и бесен темперамент. В министерството се наслушваше на всякакви гадости по свой адрес и по адрес на института, премълчаваше, стискаше зъби, а в моя кабинет даваше воля на гнева си. Много тежко й беше през последните два-три месеца, когато Павлов от Щаба на МВР на Русия започна да се заяжда с нея. По няколко пъти й връщаше документите за доработване, и то точно на нея, на която цял живот нищо не й се е налагало да преработва. Повярвайте ми, ако в света съществуват гениални криминолози, то Ирина Сергеевна е от тях. А Павлов — този неграмотен тъпак, бърка криминологията с криминалистиката, а в думата „перспектива“ четири грешки допуска. Аз като началник правех всичко възможно да я защитя от него, но къде ти! Тя, милата, съвсем се беше оклюмала, дори веднъж ми каза: „Може би наистина на никого не сме потребни. Само да излезе книгата ми, и ще се заема с журналистика…“

… Преди да си тръгне за вкъщи, Настя Каменская остави в кабинета до бюрата на Ларцев и Коротков лаконична бележка:

C>

„Павлов от МВР на Русия. Не е спешно, само за общата картина. Целувам ви. А. К.“

C$

Възложителя не се тревожеше. Само малко беше недоволен. Той вече знаеше, че след изпълнението на поръчката са възникнали непредвидени усложнения и че вместо дело за нещастен случай се води следствие за умишлено убийство. Но в края на краищата, какво значение имаше? Лично за него разследването не представляваше никаква опасност. Главното бе, че Филатова вече я нямаше…

Спомни си своята първа среща с нея. Беше преди половин година, през януари. Седеше пред него спокойна, съсредоточена, готова да изслуша и да обмисли съображенията му. А той самият сякаш не се чуваше какво говори, объркваше се в думите и не можеше да откъсне очи от ръцете й, опитвайки се да улови поне някакъв признак на вълнение. Знае или не знае — това измъчваше Възложителя. Кой би могъл да предположи, че така ще се срещнат? От време на време тя вдигаше очи и се усмихваше. Струваше му се, че го прави някак по-особено, с подтекст, но той се овладяваше, стараеше се да се успокои и да вникне в разговора, който водеха. А тя сякаш не забелязваше вълнението му и нейните ръце не трепереха.

След тази първа среща Възложителя бързо забрави страховете си. Беше сигурен, че добре познава жените, а те не умееха твърде дълго да се сдържат и да мълчат. Ако тя знаеше или поне се досещаше кой е той, би се издала.

После имаше и втора среща, и следваща… Така се случи, че през февруари им се наложи да се срещат почти всяка седмица. Възложителя се вглеждаше в лицето й, в походката й, вслушваше се в нейния спокоен, почти лишен от интонация глас и не откриваше никакви признаци на нервност. „Не, не знае“ — облекчено въздъхваше, но още в следващата минута му се причуваше зъл сарказъм в нейните шеги, едва сдържана ярост в монотонната й реч, а в усмивката й съзираше насмешка. Скоро разбра, че Филатова пише книга. От този момент нататък нервите му се опънаха до скъсване — като магнит го теглеше тази загадъчна жена. Използваше всеки, дори и най-незначителния повод да се срещнат, за да преживее за пореден път мъчителните си съмнения и накрая да въздъхне облекчено — не, все пак не знае.

Книгата на Филатова също беше повод за разговор.

— Кога възнамерявате да я пишете? — бе я попитал Възложителя. — Вие сте толкова претоварена с работа.

Тя бе го погледнала открито и дружелюбно.

— Ще ви открия една малка тайна. Книгата вече е написана. Просто досега нямах възможност да я издам.

— Защо? Да не е нещо свръхсензационно? — пошегувал се бе Възложителя.

— Никаква сензация няма. Да се издаде книга, практически е невъзможно, ако ти си никой и никой не те познава. А сега вече имам име и репутация.

— И как ще се нарича вашето творение?

— Заглавието все още е само ориентировъчно — „Криминология. Корупция. Власт.“ Нещо от тоя род.

— И за какво се отнася, ако не е тайна?

— Дълго е за обяснение — бе се намръщила Филатова. — По-добре ще е да ви донеса ръкописа. Пък може и да ми подскажете дали не става да се издаде срещу хонорар. Нали знаете, че при нас за такова нещо не плащат. Съгласен ли сте? Още утре ще ви я донеса.

Тя се бе надигнала да си ходи. Възложителя стремително бе скочил и се бе втурнал към закачалката да й подаде кожуха, но неволно бе закачил с лакът пепелника и фасовете се бяха разсипали по масата…