Александра Маринина - Отдел Убийства - Илюзия за грях

— Е, какво, стари котако, нахойка ли се? — ласкаво го питаше тя, докато го гощаваше със специалитета си — супа от гъби и необикновено вкусен пилаф със стафиди и парченца сушени кайсии. — Заслужаваше ли си труда тази история?

Не може да се каже, че Екатерина Венедиктовна фанатично се грижеше за външността си и само киснеше по козметични салони или фитнес центрове. Но винаги се стараеше да изглежда приятно. С безупречно подредена бяла коса и лек грим — туш на ресниците, червило в пастелен тон на устните и малко руж в тъмнотелесен цвят на скулите. С добре поддържани ръце и неизменно с маникюр. Беше съумяла да запази фигурата си и да не напълнее с напредването на възрастта, така че с удоволствие носеше костюми с панталон и блузки с любимия си кремав цвят. Често ходеше на гости у приятелки и никога не пропускаше юбилейни тържества, а напоследък получаваше много покани за подобни случаи: кой навършва седемдесет години, кой — седемдесет и пет, а някои празнуваха и златна сватба. Да не говорим за честванията на петдесетгодишна творческа дейност.

— За мен настъпи най-хубавата възраст — често повтаряше тя. — Всичките ми приятели навлязоха в такъв благодатен период, когато са заобиколени само от празници. Стига само да смогваш да купуваш цветя и подаръци!

Екатерина Венедиктовна бе имала много приятели и познати, но човек трудно можеше да си представи дали е имала и врагове. Защото, ако не е била убита заради картините и диамантите си, трябваше да съществува някаква особена причина, личен мотив за нейното убийство. И най-вероятно този мотив е бил породен от някакъв конфликт в далечното минало.

Днес пред Настя Каменска седеше една от най-близките приятелки на покойната Анисковец и подробно отговаряше на всеки въпрос. Всъщност при подобни разговори Настя си почиваше психически: възрастните хора често страдат от липса на внимание и общуване, така че обикновено са твърде словоохотливи и обстоятелствени дори ако поводът за разговора е трагичен — смъртта на близък човек. Ето защо не се налага да им теглиш думите от устата, напротив, понякога дори е трудно да ги спреш. Но Настя изобщо нямаше намерение да ги прекъсва. У свидетеля възникват асоциации, при които той си спомня и започва да разказва за събития, на пръв поглед нямащи никаква връзка с убийството, но внезапно може да изплува такава подробност, за която дори не би ти хрумнало да попиташ специално. „Най-важното е да изведеш човека пред себе си в неконтролируемия простор на свободния разказ — учеше я някога вторият й баща, който цял живот бе работил в криминалната милиция — и спокойно да чакаш, когато той сам ще се отпусне и ще ти разкаже онова, което е важно за следствието. Ти го слушаш, без да го прекъсваш, съчувствено и заинтересовано кимаш и именно с това създаваш у него илюзията за непринуден разказ, а тази илюзорна свобода така го увлича, че той престава да се контролира какво ще каже.“

Именно Марта Хенриховна Шулц беше приятелката, на която се обадила след ограбването си Екатерина Венедиктовна, заливайки се от смях.

— Кажете ми, Марта Хенриховна, какви бяха отношенията на вашата приятелка с Иван Елизарович Бишов?

— Най-хубави. Двамата се знаеха от деца. Дори известно време Ванечка ме ухажваше, впрочем това беше доста отдавна, нямах още и петдесет години. Знаете ли, той овдовя рано и си търсеше нова другарка в живота.

— А вие? Не отговорихте ли на неговото ухажване?

— Аа, защо — кокетно се усмихна Шулц, — Ванечка беше чаровен мъж. Проблемът бе, че аз не бях свободна. Но макар и да се бях увлякла тогава, аз нямаше да се реша на развод.

— Защо? Малки ли бяха децата ви?

— Моля ви се, какви малки деца може да има човек на четиридесет и седем години?! Не, децата ми бяха вече големи. Но Ванечка е руснак. А ние сме немци. Родителите ми още от малка ми внушиха, че ние не бива да се асимилираме, сключвайки брак с хора, които не са от немски произход. Покойният ми съпруг също беше немец.

— Ами Екатерина Венедиктовна? Бишов не се ли опитваше да я ухажва?

— О, какво говорите, миличка, те бяха минали през този етап още на петнайсет-шестнайсетгодишна възраст. Нали знаете, юношеска Любов. После Катя се сгоди и година-две ходеше с годеника си, докато не започна войната.

— А по-късно как се развиваха отношенията между Екатерина Венедиктовна и Бишов?

— Съвсем гладко. Поддържаха семейно приятелство. Иван харесваше колекцията от картини, която бе събрал Катиният баща и постоянно казваше, че би ги купил, стига Катя да се реши да ги продаде.