Александра Маринина - Отдел Убийства - Главният заподозрян

През последните месеци той намрази нощта. Започна да се страхува от нея. Нощем усещаше прекалено остро колко е безпомощен и уязвим. В настъпилата тишина всеки звук, дори най-невинният, за него бе предвестник на невидима опасност, която непременно ще дойде. Той пъдеше от себе си тези мисли, но те пак се връщаха и нямаше спасение от тях.

Но от друга страна, от какво да се страхува? Вкъщи не държи никакви ценности, само пари за всекидневни разходи. Хонорарите си внася веднага в банката и на десет дни тегли лихвите. Какво толкова му трябва на него, безногия инвалид? Пък и на кого ли е притрябвал самият той? От какво се страхува?

Не знаеше отговора. Но пак се страхуваше. Всяка нощ. И проклинаше деня, когато природата реши да го награди с добър слух. Не някакъв свръхестествен, а просто добър. Нормален слух. Колко хора започват да чуват по-зле заради болест или травма! Но защо той не е такъв? Ако не чуваше толкова добре, нощем щеше да си спи спокойно. Нямаше да го тревожат никакви звуци. Ама не, краката му не се движат, има проблеми с бъбреците, дори зрението му отслабна, а чува като новородено бебе. Съдбата се подиграва с него.

Той се обърна на другата страна, настани се по-удобно в меката удобна постеля. След седмица е рожденият му ден. Навършва четирийсет и три. Много ли са? Малко ли? Кой знае… С какво ще го посрещне?

Той е състоятелен човек. Никой не се съмнява в това. Има двуетажна тухлена къща в южната част на Москва, във вилната зона. Има пари в банката.

В областта си е признат специалист. Това също не подлежи на съмнение. Достатъчно е да се погледнат лавиците в библиотеката, натъпкани с негови книги. Собствени трудове по китайска литература, по японска филология, а също множество повести и романи, на титулната им страница пише: „Превод В. А. Соловьов“. Той е уникален филолог, работещ с два изключително сложни езика — японски и китайски.

Иначе е инвалид и се движи с количка. Може да върви и с патерици, но съвсем за малко. От спалнята — до банята. От кабинета — до тоалетната. Само толкова. Къщата е строена специално за него, между етажите няма стълбище, а дълга полегата плоскост. Добре поне, че когато се случи това с краката му, вече бе достатъчно богат. Парите позволяват да избегнеш множество унижения. И решават всички проблеми. Е, почти всички.

Има син. Но може да се каже, че няма. Синът му е млад, само на деветнайсет, и няма нужда от баща инвалид. Дори бащата да е с пари и разкошна къща. Синът си живее чудесно в апартамента в града, вкарва там мадами, прави си купони с алкохол, наркотици и сексуални излишества. Откакто загина Светлана, между бащата и сина се издигна стена. Когато остана без майка, момчето бе на петнайсет и всички наоколо го щадяха и му прощаваха всякакви щуротии. Детето получи такава травма, то е в психически шок, нали разбирате… По-внимателно с него, трябва да се прояви внимание. Той проявяваше внимание, докато не видя съвсем ясно, че синът му нагло спекулира с общата им мъка, смятайки, че завинаги е получил индулгенция. Сега почти не се вижда с момчето.

Освен това живее живот, изпълнен с работата, която обича. Работата, която му носи доход. И ще му се наложи да го изживее някак, без значение дали иска или не. Защото при никакви обстоятелства не възнамерява да прекъсва живота си без време. Интересно дали някога ще съумее да се убеди, че истинското щастие, „за което толкова дълго говореха болшевиките“, е точно в това — да се занимаваш с любима работа? Когато бе здрав и край него имаше любими жени, му се струваше, че интересната работа е напълно достатъчна, за да е доволен от живота, особено ако тя носи доста добър доход. А сега, когато няма нищо друго освен любимата и доходна работа, горчиво копнее за времето, когато имаше яки крака, еластични и тренирани мускули, имаше до себе си жени, които можеше да обича и по този начин да бъде щастлив и тях да прави щастливи.

Какво да прави с рождения ден? Да го празнува или не? Какво да му празнува, не е кръгла годишнина. Но сигурно ще дойдат хора и ще бъде неудобно, ако се окаже неподготвен да ги посрещне. Великолепната тройка от „Шерхан“ непременно ще се появи в пълен състав — генералният директор, търговският директор и главният редактор. Никога не забравят да го поздравят, организирали са си работата с авторите и преводачите и се стараят да не забравят и да не обидят никого.