Александра Маринина - Отдел Убийства - Главният заподозрян

Кой друг ще дойде? Колеги и приятели китаисти, японисти, преводачи, филолози, литератори, публицисти. По-рано, преди, когато бе здрав, имаше много гости на рождените си дни — Светлана бе чудесна домакиня, гостоприемна, весела, приветлива, домът му бе отворен за всички и обичан от всички. След смъртта й не празнува рождения си ден, откъде настроение. А за следващия вече бе в болницата. Само за две години дългогодишната традиция умря, сякаш не я е имало. Сега едва ли ще дойде някой. Е, може да се появят двама-трима, не повече. Любопитно, дали съседът ще си спомни датата. Миналата година намина случайно, търсеше някакъв инструмент, видя красиво сервираната маса, учуди се. Наложи се да му каже за рождения си ден. Съседът май се смути, измърмори нещо като извинение, задето в такъв ден нахлува с битовите си проблеми, но след един час се върна с луксозна кутия и картичка със стихове. Стиховете бяха наистина хубави, остроумни, с неочаквани, но много точни рими. Тогава Соловьов го покани на трапезата, но тъкмо бяха пристигнали ръководителите на „Шерхан“ и като чу гласовете в стаята, съседът му не пожела да влезе, поздрави го сърдечно и изчезна. Интересно дали тази година ще си спомни, или тогава само донесе подаръка, каза си пожеланията и изхвърли датата от главата си? Изглежда симпатичен мъж, може би трябва да се сближат повече, като съседи.

Трябва още утре да каже на Андрей, новия помощник, да се погрижи за посрещането на гостите, ако все пак има такива. Нека купи хубав алкохол и да отиде в ресторант „Прага“ за готови мезета. Трябва да се запаси с такива продукти, които няма да се развалят, ако след седмица няма кой да ги изяде. Нищо, ако не дойдат гости — дори няма да се разсърди. За времето, откакто е в инвалидната количка, много се промени възприятието му на живота. Не бива да се сърди на хората, че избягват да общуват с инвалид. Не бива да иска да му идват гости — наблизо няма метро, нито автобусни линии, Соловьов може да бъде посетен лесно само от хора с коли. Пък и за такова посещение се иска време…

Господи, но защо му е толкова страшно нощем?

А младежите продължаваха да изчезват. От миналия септември — девет момчета на възраст от четиринайсет до двайсет години. Естествено, не само те бяха изчезнали. Имаше много повече заявления от роднини: „синът ми излезе и не се върна“. Но деветимата заемаха особено място. Отличаваха се от останалите изчезнали по това, че бяха намерени. Но вече мъртви. И още нещо: и деветимата юноши учудващо си приличаха — мургави, чернокоси, семитски тип, с големи тъмни очи. Същински родни братя. И причината за смъртта им бе една и съща — свръхдоза наркотици. Според заключението на съдебните медици състоянието на ануса свидетелстваше, че юношите са водили активен хомосексуален полов живот. Няма нищо необикновено, че юноша, който злоупотребява с наркотици, умира от свръхдоза. Непрекъснато се случва. И често наркотиците са в тясна връзка със сексуалните контакти. Но външността…

После се появи една тъничка нишка, съвсем тъничка и въобще не беше ясно дали е от същото кълбо. Служител от КАТ се опитвал да спре синя волга за превишена скорост на един от проспектите, които свързват центъра на Москва с южните предградия. Шофьорът не спрял на сигнала и сержантът съобщил за нарушителя на следващия пост. Но колата не минала оттам. Сержантът, който внимателно четял служебните бюлетини и мечтаел за кариера на велико ченге, забелязал, че заедно с шофьора в колата седи и чернокосо момче, затова помислил малко и съобщил на „Петровка“ 1 1 На ул. „Петровка“ №38 в Москва се намира Криминалната милиция. — Б. пр. . Когато става ясно, че синята волга не е минавала край втория пост, в съответния район на Москва започва издирване. Колата бива намерена доста бързо — стояла си тъжна и печална, а собственикът й в това време обикалял кабинетите на милицията в Северозападния окръг и молел да се издири колата му, открадната същия ден следобед. Най-близо до мястото, където била намерена волгата, е районът с романтичното име „Мечта“, застроен с вили. Това бе единствената сламка в неясното дело за изчезващите смугли чернокоси момчета и юноши. След няколко дни се появи поредното заявление от родителите на момче, излязло от къщи, без да се върне. Тогава показаха на сержанта от КАТ снимката му, но я показаха по всички правила, сред няколко други, също на тъмнокоси мургави юноши.

— Не — призна честно сержантът, след като петнадесетина минути се взира в снимките, — типажът е същият, но не мога да кажа конкретно. Колата се движеше с голяма скорост. Добре, че имам отлично зрение, поне забелязах момчето, но не можах да разгледам детайлно лицето.

Читать дальше