Александра Маринина - Отдел Убийства - Илюзия за грях

Сега Владислав не работеше вече в милицията, беше получил разрешително за частен детектив и оглавяваше службата за сигурност на киноконцерна „Сириус“, но имаше приятели на „Петровка“ и в Министерството на вътрешните работи, които на драго сърце му помагаха да проучва всеки бъдещ квартирант на Ира Терехина. А и за тях беше по-добре отрано да се застраховат, отколкото по-късно да търсят убийците на малката хазайка.

Оказа се, че Екатерина Венедиктовна Анисковец наистина бе имала доста приятелки и познати, но най-лошото беше, че всички те имаха деца и внуци, които съвсем лесно са могли да узнаят за ценните вещи в дома на самотната стара дама. Юрий Коротков се зае заедно със следователя Олшански да уреди експертиза на картините и бижутата, която да установи дали някои от тях не са подменени с копия, а Настя, като по-малко подвижна, трябваше да разпита приятелите и познатите на убитата.

От тези разговори Настя доби доста ясна представа за седемдесет и четири годишната жена и нейния забележителен живот. Не можеше да се каже, че този живот е бил твърде лек и приятен. Преди войната деветнайсетгодишната Катя имала годеник, който през четиридесет и първа година заминал на фронта, а през четиридесет и трета загинал. Първият й съпруг, лекар ортопед на име Швайщайн, бил арестуван по делото за лекарите вредители, а по-късно умрял в килията си вследствие на зверските изтезания. Вторият й съпруг загинал при автомобилна катастрофа. С третия, както вече бе известно, трябвало да се разведе заради страстната му любов с млада хубавица. Екатерина Венедиктовна действително нямаше деца, съседката не беше сбъркала. Причината е бил някакъв сериозен женски проблем със здравето.

Друга жена на мястото на Екатерина Венедиктовна, трагично загубила годеник и двама съпрузи и наказана с бездетност неизвестно за какви грехове, щеше да смята съдбата си за нещастна, а живота — за безсмислен. Но не и самата Екатерина Венедиктовна. Трудно би било да си представиш по-жизнерадостен, весел и дружелюбен човек от нея. Сред хората, с които бе общувала цял живот, имаше писатели и поети, художници и артисти, посещавала бе всички театрални премиери, вернисажи и поетични вечери, а през последните години не беше пропуснала нито едно мероприятие на клуба на театралните ветерани. Макар че никога не бе работила в театъра, много стари артисти, режисьори и театрални художници я смятаха за „своя“, защото именно нея бяха канили някога на генералните си репетиции и именно тя беше седяла по премиерите на първия ред, с насърчителна усмивка, стиснала в ръце огромни букети цветя, които щедро им подаряваше след спускането на завесата. В интервалите между законните си бракове Екатерина Венедиктовна бе изживяла няколко любовни романа с мъже, чиито имена по онова време бяха сред най-известните. Тези връзки бяха завършили различно — в едни случаи тя беше изоставената, в други си тръгвала първа, а в трети влюбените се бяха разделяли по взаимно съгласие, принудени от обстоятелствата, но така или иначе нищо не бе успяло да заличи усмивката от лицето й или да приглуши жизнерадостния й смях. А когато веднъж един уличен крадец бе измъкнал от ръцете й чантата с парите, които току-що беше изтеглила от книжката си за нов телевизор, още щом дотича вкъщи, тя тутакси телефонира на своя приятелка, при което от смях дълго не можа да промълви нито дума.

— Представяш ли си — най-после успя да изрече тя, давейки се от смях, — ограбиха ме. Страхотна история!

Тогава приятелката й реши, че е изпаднала в истерия и плаче. Не можеше по друг начин да възприеме звуците, които чуваше в слушалката и веднага започна да я утешава. Едва след няколко минути съобрази, че Екатерина не плаче, а се смее.

— Нима ти е смешно?! — изуми се тя.

— А какво да направя при това положение, да ревна ли? — отговори тогава Екатерина Венедиктовна. — Знаеш принципа ми: ако нещо може да се направи, трябва да се действа, в противен случай всичко трябва да се приеме като свършен факт. За какво да се тюхкам и да плача! Пък и много пъти съм ти казвала, че си имам ангел хранител. Щом като въпреки това ми откраднаха парите за новия телевизор, значи изобщо не е трябвало да го купувам. Може пък да ми е било писано да попадна на дефектен, който ще вземе да гръмне и да предизвика пожар. Следователно по-добре да нямам тези пари, отколкото да изгори, домът ми и аз с него.

Екатерина Венедиктовна пак така се развесели, когато нейният трети съпруг, Пьотър Василиевич Анисковец, й заяви, че иска да се разведат. И пак така се смя, когато няколко месеца след развода той позвъни на вратата на апартамента й.