Александра Маринина - Отдел Убийства - Илюзия за грях

Здесь есть возможность читать онлайн «Александра Маринина - Отдел Убийства - Илюзия за грях» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1999, ISBN: 1999, Издательство: Атика, Жанр: Криминальный детектив, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Отдел Убийства: Илюзия за грях: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Отдел Убийства: Илюзия за грях»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Убита е самотна старица, в колата си е взривен офицер от федералната служба за сигурност…
Двата случая сблъскват московската криминална милиция и контраразузнаването.
В разследването постепенно изплуват казанската групировка на мафията и нейният тайнствен главатар с прякора Аякс. Анастасия Каменска от отдел „Убийства“ и колегата й от ФСБ майор Ташков разплитат невероятно кълбо от чудовищни експерименти с нищо неподозиращи хора.
Кой стои зад всичко това и струва ли то толкова трупове и разбити съдби…

Отдел Убийства: Илюзия за грях — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Отдел Убийства: Илюзия за грях», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Нима изобщо няма роднини? — не повярва Настя.

— Аа, разбира се, че има някакви — отговори Бишов с треперлив глас. — Но не и такива, на които би могло да се остави колекцията. Ще я пропият и разпилеят. Макар да нямаше влечение към колекционирането, Катя добре съзнаваше какво богатство притежава. Имам предвид не само паричната стойност на колекцията, а стойността й в благородния смисъл на думата. За историята, за културата. Катя беше твърде образован човек.

Роднини, лишени от наследство. Това вече е интересно. Впрочем не, не толкова. Ако имат пръст в убийството, те биха взели ценните творби и скъпоценностите. Иначе то става безсмислено. А може би нещо им е попречило? Успяват да я убият, а не могат да приберат и изнесат скъпоценните вещи… Ще трябва сериозно да се занимае със съседите. Защото при една такава ситуация какво е могло да попречи на престъпника? Само появата на хора по стълбището близо до апартамента.

— Как беше изготвено завещанието, Иван Елизарович? Искам да кажа, направен ли бе опис на всяка една ценна вещ или творба, която отива в музея след смъртта на Анисковец?

— Разбирам въпроса ви — кимна старият колекционер. — Да, всяко нещо бе описано с участието на представители от музеите и от нотариата. В завещанието ясно е отразено на кого какво се полага. Няколко картини Катя не включи в завещанието, имаше намерение да ги продаде и с парите от тях да се издържа.

— И какво? Продаде ли ги?

— Разбира се.

— А знаете ли на кого?

— Как на кого? На мен. Точно на мен. И досега ги пазя.

— Ами ако тези пари не й бяха стигнали?

— И за това сме говорили с нея — кимна Бишов. — Първо, картините, които купих, струваха много скъпо. Може би си мислите, че съм се възползвал от старото ни приятелство с Катя и съм ги взел на безценица? Нищо подобно! Платих ги на истинската им стойност, можете да проверите. Тези пари трябваше да й стигнат за много години. И второ, ако ги беше похарчила, щеше да внесе промяна в завещанието, да изключи нещо от описа и да го продаде.

— Правилно ли ви разбирам — заключи Настя, — че в момента, когато е било изготвено завещанието, всички нейни ценни вещи и творби са били огледани от специалисти, които са удостоверили тяхната автентичност?

— Съвършено правилно.

— И кога беше това?

— Преди пет или шест години.

— А Екатерина Венедиктовна страхуваше ли се, че може да бъде ограбена, Иван Елизарович?

— Това вече не! — решително отсече Бишов. — Дори за секунда не си го е помисляла.

— И защо?

— Вероятно защото си беше такава по характер. — Старецът се усмихна за първи път през целия им разговор. — Изобщо Катя никога и от нищо не се страхуваше. Смяташе, че така или иначе човек не може да избегне съдбата си. Пък и вече ви казах, че тя не държеше особено на колекцията. С ума си разбираше нейната ценност, а със сърцето си не я чувстваше. Нали тя самата не я е събирала, не е влагала свой труд и свои пари в нея. Естествено, имаше блиндирана врата, все пак успях да й внуша да я сложи. А диамантите си не носеше, казваше, че не й подхождали на лицето.

Сега поне ставаше ясно какво трябва да се прави по-нататък. Да вземат завещанието на Анисковец, да извикат експерти и изкуствоведи и да сравняват ценните вещи, описани в завещанието, с тези, заварени в апартамента. Същевременно — повторно да се установи тяхната автентичност. Защото, ако крадецът е имал постоянен достъп до дома на Екатерина Венедиктовна, винаги е можел да направи копия на някои украшения или картини и сега просто да е подменил оригиналите с фалшификати. В такъв случай поне ще се изясни защо Пьотър Василиевич не откри никаква кражба.

И на първо място сред заподозрените ще бъде колекционерът Бишов. Човек, който е имал постоянен достъп до апартамента и добре е познавал ценните вещи в него. Втори заподозрян автоматично ставаше бившият съпруг Анисковец, който също е посещавал често дома и също е познавал добре всяка една от картините по стените, както и всяка скъпоценност по кутийките за бижута. Настя чувстваше, че съвсем скоро ще изникнат трети, четвърти и дори двайсет и пети заподозрян. Стига само да копнат по-дълбоко, и заподозрените ще се окажат неимоверно много. Най-неприятни й бяха подобни дела. Ако се окаже, че част от картините или украшенията на Екатерина Венедиктовна са били подменени, тогава версията за причината на убийството ще си остане една-единствена и ще трябва да търсят виновните сред огромен брой заподозрени. Това беше досадна работа.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Отдел Убийства: Илюзия за грях»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Отдел Убийства: Илюзия за грях» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Александра Маринина - Городской тариф
Александра Маринина
Александра Маринина - Неволна убийца
Александра Маринина
Александра Маринина - Обратная сила. Том 1. 1842–1919
Александра Маринина
Александра Маринина - Пешките падат първи
Александра Маринина
Александра Маринина - Я умер вчера
Александра Маринина
Александра Маринина - Дорога
Александра Маринина
Александра Маринина - Стилист
Александра Маринина
Александра Маринина - Чужда маска
Александра Маринина
Александра Маринина - Безупречная репутация. Том 1
Александра Маринина
Отзывы о книге «Отдел Убийства: Илюзия за грях»

Обсуждение, отзывы о книге «Отдел Убийства: Илюзия за грях» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x