Александра Маринина - Отдел Убийства - Илюзия за грях

Добре, че днес е последният ден на Шамил в дома й. Както й каза, довечера си заминавал за родния край, бил си свършил всичката работа в Москва. Но за стаята вече има нов кандидат, Шамил й го доведе преди седмица. Тоя момък не й хареса, но това няма значение. Шамил също не й харесваше, а и Муса, квартирантът преди Шамил. И какво от това, нали е жива и здрава, имуществото й оцеля, не подпалиха нищо. Иначе плащаха добри пари, без да я разиграват. Сега трябваше само да прескочи до чичо Владик и да го предупреди за всеки случай, да е спокойна.

Ира набързо се изми, изпи чая с филийка черен хляб, намазана с евтин маргарин, навлече долнището на стария си анцуг и една фланела с дълги ръкави и отиде да измете тротоара. Когато отключи вратата на портиерската стаичка, видя, че нейната метла я няма. Точно нейната метла, която с такава любов си бе подбрала според ръста и дълго бе оглаждала дръжката, за да й придаде удобна форма за малките си ръце.

— Ах, кучки — злобно прошепна тя. — Гадни мръсни кучки. Дори метлата са ми свили. Само да разбера коя го е направила, очите й ще избода.

Разбира се, това са номера на Танка-паразитката. Нямаше никакво съмнение. Но нищо, ще й даде да се разбере. Има да рони горчиви сълзи. А заедно с нея и любовникът й. Искаха да получат квартира на аванта и се хванаха за портиери, пък никаква работа не вършеха. Идваха веднъж на три дни, бръсваха веднъж-дваж с метлата и офейкваха. А участъкът оставаше непочистен. Преди време Ира помоли да го зачислят на нея и да й плащат допълнителна надница, можеше да става и в четири часа, за да се справя и с двата участъка. Все пак би било по-добре, отколкото сега — да карат другите портиери да вършат работата на Танка. Но ако бяха направили така, както предлагаше тя, Танка-паразитката трябваше да бъде уволнена и изгонена от квартирата. Всички бяха съгласни с такова решение освен, разбира се, самата Танка. Любовникът й изпрати няколко свои приятелчета — дебеловрати здравеняци с нагли мутри и бухалки, — които набързо обясниха на портиерското началство как стоят нещата и защо Танка не бива да бъде гонена от квартирата й. Началниците престанаха да се занимават с нея и си затваряха очите за всичко, ама Ира техните притеснения не я засягаха и всеки път, щом срещнеше тая повлекана, й казваше право в лицето онова, което мисли за нея. Ама и Танка, трийсетгодишна фльорца с изпито лице и цялата окичена със златни верижки, не й оставаше длъжна: С една дума, двете бяха на нож. И ето че сега кучката му с кучка й бе задигнала метлата…

След като измете тротоара и изми стълбището на шестнайсететажния блок, Ира дотича вкъщи да вземе душ и да се преоблече. Междувременно реши да телефонира на Стасов.

— Чичо Владик, обажда ви се Ира, здравейте — изрече тя на един дъх, сякаш подетият на разсъмване темп на работа преминаваше и в речта й.

— Привет — отговори Владислав Николаевич. — Как си?

— Добре. Чичо Владик, предлагат ми нов квартирант.

— Руснак ли е?

— Не. Приятел на Шамил.

— Ясно. Можеш ли да дойдеш днес? Ще поговоря с момчетата да проверят какво е положението.

— Ъхъ, след пет часа. Става ли?

— Става. Обади ми се между пет и половина и шест.

— Ще се обадя. Благодаря, чичо Владик.

— Засега няма защо — усмихна се в слушалката Владислав Николаевич.

Някога Ира Терехина и Стасов бяха съседи. По онова време Стасов беше женен за Маргарита и живееше с нея и дъщеря им Лиля в Соколники. След развода той се върна в едностайното си жилище в Черьомушки. Нещастието в семейство Терехини се случи още в периода, когато живееха в една сграда, и затова, когато преди година Ира внезапно му се обади, Стасов нямаше нужда от дълги обяснения. Беше добре запознат с положението.

Първия път Ира му се обади просто да се посъветва. С други думи, решила е да дава стаи под наем, защото има страшна нужда от пари, но се бои от неприятности. Стасов, който от двайсет години беше на оперативна работа в милицията, се опита да я разубеди и сплаши, като й описа на какви опасности ще се изложи. А е младо, деветнайсетгодишно момиче, живее сама и няма кой да я защити в случай на нужда. Но Ирка се заинати. Не искаше да я учат дали да дава, или да не дава стаи под наем. Искаше само съвет как да се опази точно от тези страхотии.

Стасов каза, че няма как да ги избегне, но все пак й даде някои практични указания, към които да се придържа, за да намали риска. Именно тогава я посъветва да му се обажда предварително, за да се осведоми що за хора са бъдещите й квартиранта. Ира охотно се съгласи и както по-късно се разбра, това беше съвсем ефикасна мярка. Първият желаещ да наеме стая при нея се оказа издирван престъпник. Стасов я заведе на „Петровка“, показа й цял куп албуми със снимките на криминално проявени лица и данните за тях, а след два дни издирваният бе арестуван, и то, разбира се, така, че този факт в ничие съзнание да не бъде свързан с малката портиерка. За втория кандидат Стасов даде съгласието си след нужните проверки, но за всеки случай още веднъж предупреди Ира, че така или иначе това начинание е опасно, и я накара твърдо да му обещае да не взема квартиранта, без да го е уведомила за това.