Карин Фоссум - Не поглеждай назад

Обърна кутийката с дъното нагоре и изсипа в ръката си бяло драже за гърло.

— Било е излишно да убивате Ани. Тя щеше да умре от естествена смърт, ако бяхте изчакали малко.

— Шегувате ли се?

— Не — тъжно отвърна Сейер. — Не бих си позволил да се шегувам с чернодробен рак.

— Грешите, не познавам по-здрав човек от Ани. Тя остана до водата, когато станах и си тръгнах. Последно чух плясването на хвърлен от нея камък във водата. Първия път не посмях да призная, че я заведох чак до езерото. Това е истината! Тя не пожела да я сваля с колата, искала да върви пеш. Не разбирате ли, някой се е появил, докато тя е била до езерото! Младо момиче, само̀ в гората. На Възвишението гъмжи от туристи. Някога хрумвало ли ви е, че може да грешите?

— Случвало се е, макар и рядко. Битката е изгубена, нали ви е ясно. Намерихме Халвур.

Лицето на Юнас се изкриви в гримаса, сякаш някой го прободе с игла в ухото.

— Гадно, нали?

Сейер седеше неподвижно с ръце в скута си. Улови се, че върти халката си. Нямаше какво да прави, а и цареше тишина. В малката стая се спускаше почти пълен мрак. От време на време Сейер вдигаше очи да погледне обезобразеното лице на Халвур, което лекарите бяха измили и почистили, но въпреки това бе неузнаваемо. Устата му зееше полуотворена. Няколко зъба бяха счупени, а старият белег в ъгълчето на устата му вече не се виждаше. Лицето му се бе разпукало като зрял плод. Но челото му беше непокътнато. Сестрата бе пригладила косата му назад, та да се вижда гладката му кожа — индикация, макар и слаба, колко хубав младеж е той по принцип. Сейер наведе глава и предпазливо сложи ръце върху чаршафа. Лампата от нощното шкафче ги освети с конусовидния си лъч. Сейер долавяше само собственото си дишане и далечното бръмчене на асансьор. Внезапно движение под ръцете му го стресна. Халвур отвори едното си око и го погледна. Другото беше покрито с буца, подобна на медуза и със структура на желе, а вътре плаваха лепенки. Халвур искаше да му каже нещо. Сейер сложи пръст над устните си и поклати отрицателно глава.

— Радвам се да ти видя физиономията, но трябва да мълчиш. Иначе шевовете ще се спукат.

— Бвагодавя — неясно промърмори Халвур.

Гледаха се продължително. Сейер кимна няколко пъти, а Халвур мигаше ли, мигаше със зеленото си око.

— Дискетата, която намерихме у Юнас, точно копие ли е на дневника на Ани? — попита Сейер.

— Мм.

— Нищо не си трил, нали?

Халвур поклати глава.

— Не си променял нищо, нито си коригирал текста?

Отново поклащане на главата.

— Добре — бавно изрече Сейер.

— Бвагодавя.

Очите на Халвур се напълниха със сълзи и той захлипа.

— Недей да плачеш! — побърза да го предупреди Сейер. — Шевовете ще се спукат. Носът ти потече, чакай да намеря кърпа.

Изправи се и взе малко салфетки от мивката. Опита се да избърше сополите и кръвта от носа на младежа.

— Понякога Ани сигурно ти се е струвала труден характер, но сега разбираш, че си е имала причини. По принцип всички имаме причина за поведението си — додаде той. — Ани е носела твърде тежко бреме на плещите си. Знам колко глупаво звучи — продължи Сейер в опит да утеши обезобразения Халвур, защото изпитваше силно съчувствие към него, — но ти си още млад. В момента изгуби много неща и сигурно не искаш и да чуеш за други хора, освен за Ани. Но ще мине време и нещата ще се променят. Някой ден ще мислиш другояче.

„Боже мой, какво твърдение“, помисли си Сейер.

Халвур мълчеше, забил укорителен поглед в широката златна халка на дясната ръка на Сейер.

— Знам какво си мислиш — тихо рече Сейер. — Че на мен, дето си имам голяма халка, сигурно ми е много лесно да говоря така. Ослепителен пръстен с дебелина десет милиметра. Но имай предвид — тъжно се усмихна той, — че пръстенът всъщност се състои от две петмилиметрови халки, разтопени и слети. — Той отново завъртя пръстена. — Тя е мъртва. Разбираш ли?

Халвур сведе очи, а по лицето му потекоха още сълзи. Отвори уста и Сейер видя изпочупените му зъби.

— Съжалявам — изломоти той.

Най-сетне грейна слънце. Сейер и Скаре вървяха по улиците, а помежду им Колберг се влачеше едва-едва с високо вирната като знаме опашка.

Сейер носеше букет червени и сини анемонии, увити в целофан. Беше метнал сакото си небрежно на раменете, а и екземата му отбелязваше подобрение. Сейер вървеше с меки стъпки, докато Скаре подскачаше до него. Кучето изненадващо тръгна в крак с двамата. Стараеха се да не бързат твърде, защото ризите им бяха току-що изгладени и не искаха да се изпотят, преди да стигнат.