Александра Маринина - Ангелите не оцеляват на леда

Дори не намери сили да се учуди или стресне, когато полицаят надникна в стаята и я помоли да заключи след него. Лицето му грееше.

— Утре с вас ще поиска да разговаря следователят — предупреди я на сбогуване Фьодор. — И още: ще трябва да отидете в моргата за идентифициране.

Вера отново мълчаливо кимна, грижливо заключи вратата на апартамента и на пръсти влезе в стаята на сина си. Момчето не спеше.

— Защо не заспиваш? Трябва да спиш, вече е много късно.

— Вратата тропна, чух. Татко ли си дойде?

— Не, сине, чичкото си тръгна.

— Значи не дочака татко?

— Не, вече е много късно, дори големите чичковци трябва да си лягат.

Тя дълго седя до сина си, докато не се убеди, че той е заспал дълбоко, после отиде в кухнята, с треперещи ръце направи горещ чай и обхвана с длани голямата чаша, за да спре треперенето им. Трябва някак да доживее до сутринта. На сутринта ще се обади на Игор Шнитов. Не са близки, но Игор Едуардович винаги е подкрепял Михаил и му е помагал. Тя имаше някъде тук визитната картичка на Шнитов с телефонните му номера.

Тя нямаше смислено обяснение защо иска да се обади на члена на изпълкома на Федерацията по фигурно пързаляне на Русия, но не се сещаше за нищо друго.

Оперативният работник Фьодор Улянцев се чувстваше окрилен. Нечуван успех, престъпление, разкрито по горещи следи, и то не просто по горещи, в рамките на 24 часа, а буквално по нажежени, още в първите два часа. Обаждане в съответната служба — и ето го адреса на въпросния Валери й Петрович Ламзин, роден 1963 година, треньор по фигурно пързаляне. И адресът съвпада точно с мястото, където преди два часа бе открит трупът на Михаил Валентинович Болтенков. Само дето не е в неговото жилище. Иначе и улицата, и номерът — същите. Естествено, Фьодор веднага се обади на следователя Баглаев, а вече Ахмедич нямаше да изтърве своето, щеше да се впие в този Ламзин като кърлеж, здрава хватка имаше тоя човек. Впрочем едва ли Тимур Ахмедович щеше да успее да се впие в самия треньор убиец, престъпникът сигурно вече бе далече и сега щеше да се крие, но с него живееха жена му и порасналата му дъщеря, а тях Баглаев нямаше да остави на мира, докато не им изтръгне всички нужни показания, както и мястото, където се крие техният съпруг и баща.

— Гласове чули, казваш? — замислено попита Баглаев участъковия, след като изключи мобилния си телефон, по който току-що бе разговарял с Федя Улянцев. — Мъжки ли?

— Ами да, първо се карали, крещели си, после в сто и втори апартамент вратата се затръшнала на два пъти с интервал около минута.

В апартамент 102 в блока, разположен на сто и петдесет метра от мястото, където бе открит трупът, живееше Валерий Петрович Ламзин, същият, при когото според съпругата убитият отишъл да си поговорят и да се разберат. На ти едно говорене. На ти едно разбиране. Резултатът, както виждаме, е налице.

Какво пък, като се събере това, което бе научил Улянцев, с изясненото от участъковия, се оформя ясна и логична картина. Днес Ламзин се е заканил да убие Болтенков, вечерта Болтенков е дошъл при Ламзин, за да се сдобрят и да изгладят конфликта. Не са могли да се разберат, крещели са си, след което Болтенков си е тръгнал от дома на Ламзин, а след него, буквално след минута, е изскочил самият Ламзин, като е носел пистолета. Настигнал е Болтенков на сто и петдесет метра от блока и го е застрелял.

А може и да не се окаже толкова лошо, че убийството се бе случило тъкмо по време на дежурството на Баглаев? Бързо и лесно разкриване, цял куп свидетели. Вярно, тепърва трябва да намерят този Ламзин, защото е много малко вероятно, след като е застрелял врага си, да се е прибрал да си легне, а пистолета да е оставил в нощното шкафче. Не, разбира се, всичко няма да е толкова просто и лесно, но това вече е задача на оперативния отдел, а не на следствието. Ламзин сигурно вече е избягал, но нямаше никакви съмнения, че убиецът е той.

— Покажи ми прозорците на сто и втори апартамент — помоли той участъковия.

В болния зъб го стрелна остра дърпаща болка и Тимур Ахмедович неволно се намръщи и докосна с пръсти дясната си буза. Не, не може да се отлага повече, утре непременно трябва да отиде на зъболекар.

— Ето ги, на петия етаж, третият и четвъртият вляво от водосточната тръба.

Прозорците светеха. Ами прекрасно, няма нужда да буди никого.

Да отидеш в офиса при закупчика без предварителна уговорка за среща, е безсмислено начинание. И Химин прекрасно го разбираше, затова се възползва от добрите си отношения със снабдителя от отдела за млечни продукти, който потвърди, че представители на „Файтър“ идват на среща именно с него. Макар че в действителност на Химин, мениджър в отдела за работа с ВИП клиенти във фирма „Файтър Трейд“, спешно му се налагаше да се види с началника на отдел „Снабдяване“ във веригата „Оксиджин“. Пратката, която „Файтър“ трябваше да получи още преди месец и половина, не помръдваше от митницата, а според договора с веригата магазини „Оксиджин“ стоката трябваше да им се достави отдавна. И уж всичко бе направено по правилата, всички документи за забавянето на доставката по уважителни причини бяха предоставени, веригата по погрешка поиска неустойки от „Файтър“ за забавянето, а да се оспори и отмени подобно искане, е изключително сложна работа. Тази пък гадина Лара Крофт, да я вземат мътните дано, не отговаря на електронни писма и не вдига телефона. Няма страшно обаче, Химин не е за първа година на тая работа и знае как да се оправя с такива Лари. Изобщо е забавно: името на фирмата уж задължава, fighter в превод от английски означава „боец“, само че се налага проблемите да се решават не с битки, а с хитри машинации.