Александра Маринина - Ангелите не оцеляват на леда

Баглаев бързо записваше в тефтера си казаното от експерта. Би било глупаво да пише белови протокол под такъв порой. После ще седне в колата и спокойно ще напише всичко, както му е редът. С крайчеца на окото си забеляза, че Улянцев се качи в микробуса, а не в своята кола. Значи изпълнява указанието на следователя. Браво.

— Тимур Ахмедич — разнесе се след известно време развълнуваният глас на оперативния работник, — проверих по базите данни, нашият потърпевш живее на регистрирания адрес с жена си и малолетния им син. Той е роден в Череповец, в Москва е от седемдесет и трета година. Жена му е лекарка в МЧС 1 1 Министерство по извънредните ситуации в Руската федерация. — Б.пр. . Та да тръгвам вече, а?

Фьодор нетърпеливо пристъпваше от крак на крак и машинално поглаждаше обръснатата си неотдавна глава.

— Върви — кимна Баглаев.

Фьодор замина. Следователят се обърна към участъковия.

— Помоли някого от поемните лица да ти подържи чадъра, а ти започвай заедно с останалите момчета да проверяваш колите, може там да има хора, двойки например или пък да чакат някого.

— Ясно — отговори участъковият без особен ентусиазъм.

Разбираемо беше — нали да държи чадъра, означаваше и той да стои под него, а не да тича насам-натам.

Тимур Ахмедович не разчиташе твърде на успех, но по навик правеше всичко по правилата. Да намериш очевидци на улицата нощем, че и при пороен дъжд, е безнадеждна работа, хората са си по домовете, а повечето вече отдавна спят. Така че, ако все още можеше да се намери човек в някоя от паркираните наоколо коли, това би било голям късмет. Впрочем имаше и други варианти.

Той отново извика участъковия, който още не се бе отдалечил.

— Живеят ли хора из мазетата? Бездомници, гастарбайтери?

— Не, мазетата ми са в ред. Редовно ги проверявам.

Жалко. Обитателите на мазетата не живеят според общоприетите норми и тъкмо те като нищо може да са излизали или да са се прибирали по късни доби.

— Но за всеки случай пак провери — нареди му Баглаев. — Представи си, че днес се е мярнал някой.

— Ще проверя.

— И ми продиктувай номерата на жилищата, в които свети.

Че какво? Вярно, времето е лошо, но щом някъде свети, значи хората там не спят, защо да не опита да си поговори с тях? Може да познават убития? Или да са видели нещо? Или поне да са чули?

— Намерихме я, Ахмедич! — извика криминалистът. — Деветмилиметрова, стандартна.

Ето на, намерили са гилзата, това е добре. Сега трябва да търсят оръжието. Трябва да търсят и колата на потърпевшия — щом ключовете са в джоба му, той най-вероятно е пристигнал с нея. В тази тъмница е безполезно да търсят, колата може и да намерят, но с оръжието, ако убиецът го е хвърлил някъде наблизо, ще трябва да се заемат утре. И обиколката на жилищата трябва да се започне по-раничко сутринта, докато хората не са тръгнали за работа.

Тимур Ахмедович със съжаление си помисли, че миналата седмица бе завършил следствието по два случая и бе предал материалите в съда. Така че ръководството ще възложи убийството на този Болтенков именно на него, ще каже, че с цел равномерно разпределяне на натоварванията… и така нататък. А щом е така, той ще трябва да се прости с полагащия му се почивен ден след денонощно дежурство. Ще трябва да измисли нещо за този зъб, не може да се протака повече. Добре де, все някак ще се оправи.

Качи се в микробуса с намерението да започне да пише на белова протокола за огледа на местопроизшествието, бръкна в джоба си за химикалката и пръстите му напипаха сгънатото на четири листче, което му бе дал съдебномедицинският експерт. Вън под дъжда Баглаев веднага го бе прибрал в джоба си, без да го прочете. Ето, сега за подобряване на настроението може и да погледне с какво го е зарадвал експертът. „В обяснението си пред началника на полицията Саидов посочи, че при отвличането на дъщеря му самият той и жена му били убити, но заключението на съдебномедицинската експертиза не потвърди този факт.“ „При това в моргата е изпратен трупът на неизвестен гражданин, при чийто разпит се изяснява, че фамилното му име е Жаров и той е бил намерен в кола в седнало положение.“ „За съдебномедицинска експертиза се изпраща трупът на Полинин за установяване на смъртта му. При външния оглед фактът на смъртта не е установен.“

Въпреки умората, подгизналите дрехи и печалната перспектива да остане без почивен ден и без медицинска помощ, Тимур Ахмедович първо тихо се усмихна, после не издържа и избухна в смях.