Александра Маринина - Ангелите не оцеляват на леда

Настя улавяше насмешливите и съчувствени погледи на минувачите и се усмихваше наум. Стигайки до колата, тя извади от старата охлузена чанта ключовете, натисна копчето, за да изключи алармата, и засече погледа на младо симпатично момче, което отначало с любопитство, а после с ужас се взираше в нея. Ами моля ви се, как така тази странна и видимо бедна лелка може да притежава сребристо пежо? Младежът явно реши, че има халюцинации, и разтърси глава. Настя се настани на шофьорското място, затръшна вратата и веднага свали стъклото: денят бе горещ от сутринта, а сега — вече следобед — въздухът бе станал неподвижен, гъст и задушен, като пред буря. Когато паркира колата тук преди повече от три часа, на мястото имаше сянка, но докато добросъвестно чакаше на опашката пред лекарския кабинет, сянката бе изпълзяла далече настрани и автомобилът здравата се бе нагрял.

Момчето още стоеше и се блещеше, не вярвайки на очите си. Такава мърлява лелка зад волана! Настя беше в прекрасно настроение, затова реши напълно да смае тоя млад симпатяга. Отвори ужасната си чанта, извади калъфа, а от него очилата с модерни рамки, после цигара и я запали със скъпата си запалка. Младежът се олюля, готов да рухне. Настя весело му намигна и включи двигателя. „Нека се порадва хлапето — помисли си иронично, — ще има какво да разказва на приятелите си. Рано е да ни смятат за стари.“

Предстоеше й дълъг път: вече три седмици Настя и мъжът й живееха във вилата на брат й. Александър и Даша заведоха малкото си дете в Швейцария — то се нуждаеше от сложна операция и продължителна рехабилитация след това, но не рискуваха да оставят по-големия си син, осемнайсетгодишния Саня, без надзор. Александър Каменски имаше трезва представа за своя свестен, не глупав, но непослушен син. Саня следваше, но само проформа. Целият му живот бе съсредоточен в компютъра, а смисълът на този живот беше хакерството. Саня Каменски вече бе постигнал огромни успехи на това поприще. Заедно с близкия си приятел Петя, още по-сериозен хакер, той седеше пред компютъра денонощия наред и двамата вършеха наистина невероятни неща. Петя беше с две-три години по-голям от Саня, не учеше никъде, не беше ходил в казарма по здравословни причини, работеше по поръчки и имаше предостатъчно свободно време. Александър Каменски не обичаше твърде Петя и когато Настя видя за пръв път най-добрия приятел на своя племенник, напълно сподели чувствата на брат си. Петя беше огромен, дебел, нечистоплътен и не особено добре възпитан, забравяше да поздравява, а думата „благодаря“ изобщо не влизаше в речника му.

Братът на Настя се страхуваше от две неща: че синът му ще провали изпитната си сесия, ще го изключат от института и ще му пратят повиквателна от казармата и че тогава Саня заедно с приятеля си Петя (или Питър, или Педро, или Петручо, Пиер и Петер) ще „хакне“ или банката на баща си, или някоя друга, тоест ще извърши престъпление и ще отиде в затвора. Ето защо помоли сестра си временно да се премести в дома им и да наглежда Санка. Всъщност самата Настя не беше кой знае колко нужна, функциите по „наглеждането“ трябваше да изпълнява мъжът й, който от компютърни програми разбираше три пъти повече от Настя и можеше реално да контролира с какво се занимава момчето. За Настя оставаше само да се грижи за правилното хранене на своя племенник, който още на осемнайсет години, поради продължителна консумация на кока-кола, хамбургери и друга удобна за поглъщане без ставане от компютъра храна, се бе сдобил с огромен пакет от всевъзможни проблеми, като се почне от обриви по цялото тяло и се свърши с язва и панкреатит. Да сготви каша, супа или пюре и да контролира своевременното пиене на лекарствата — в това се състоеше задачата на Настя. Останалото бе работа на Чистяков, който можеше по няколко дни наред да работи вкъщи и да ръководи лабораторията дистанционно, като прехвърля всички текущи въпроси на заместника си.

Когато Настя паркира колата в гаража при къщата на Каменски, беше почти девет вечерта, пътят й бе отнел много време, а и трябваше да спре пред един супермаркет, за да напазарува. С Чистяков от самото начало бяха се отказали от услугите на домашни помощници и бяха помолили в къщата да няма други хора. Никой не им трябваше, те можеха сами да пазаруват и да готвят за себе си и за Саня, а жената, която чисти, можеше да идва не по-често от веднъж седмично. Саша и Даша водеха светски начин на живот, постоянно канеха гости, затова се нуждаеха ежедневно от готвачка и камериерка. Но това само щеше да притеснява Настя и Чистяков. Вярно, Дашка, която познаваше Настя от много години, изрази напълно обосновани съмнения в способността на зълва си да свари най-обикновена каша. И безспорно имаше право. Настя Каменская не умееше да прави каша. Нито да готви крем супи и други диетични ястия.