Александра Маринина - Ангелите не оцеляват на леда

Криминалистът псуваше през зъби и претърсваше с магнитно гребло мястото, където бе открит трупът, като постепенно разширяваше радиуса му. Потоците вода можеше да са отнесли гилзата кой знае накъде. Ако изобщо е имало гилза.

Шофьорът на полицейската кола и местният участъков стояха наблизо, държаха чадъри над съдебномедицинския експерт, който извършваше огледа на трупа на мъж с огнестрелна рана в гърба, и над Баглаев, който записваше резултатите от огледа, които му диктуваха, и напрегнато се съсредоточаваше в нарастващата болка в левия си кътник. Болеше го вече трети ден, изглежда, нервът бе започнал да се оголва и Тимур Ахмедович си бе записал час при зъболекаря за утре, защото след двайсет и четири часовото дежурство му се полагаше почивен ден. Съдебният лекар извади от джоба на якето паспорт, шофьорска книжка, документи за кола, още някакъв документ с твърди корици, приличащ на удостоверение, и ключове от кола.

— Дръж — подаде документите на следователя. — И ми напомни, когато приключим, да ти кажа две-три фрази.

Баглаев се усмихна благодарно. Много колеги знаеха за неговото хоби. Тимур Ахмедович, запален борец за чиста и правилна реч, колекционираше „бисери“ от документи. Например една от последните му находки бе взета от протокол за оглед на местопроизшествие. „От стълба и телта бяха иззети късчета бял конец с червен цвят.“ А пък от съдебномедицинските експерти получаваше наистина безценни подаръци.

От снимката в паспорта и в шофьорската книжка излизаше, че документите са принадлежали на убития Михаил Валентинович Болтенков, роден през 1961 година, жител на Москва, с регистриран брак с гражданката… издаден задграничен паспорт…

Следователят бързо преписа в бележника си паспортните данни и подаде всички документи на оперативния работник.

— Федя, провери ги.

Федя прелисти страниците на паспорта, хвърли поглед на шофьорската книжка, отвори третия документ и изненадано подсвирна:

— О, Тимур Ахмедович, нашият потърпевш бил треньор от висша категория.

— Какъв треньор, бе? — измуча Баглаев и продължи да записва каквото му диктуваха.

— По фигурно пързаляне. Ето треньорското му удостоверение.

Добре де, треньор. Има ли значение? Според Тимур Ахмедович Баглаев в този живот съществуваха само два вида истински спорт — футбол и бокс. Всичко друго — несериозни игрички. Фигурното пързаляне пък съвсем.

— Действай, действай — тросна се той на Фьодор Улянцев.

— Че какво да действам? Тук има адресна регистрация, трябва да тръгваме.

— Първо го провери.

— Ама защо, Тимур Ахмедович? В паспорта всичко си пише.

— Провери го по всички бази данни, казах!

Баглаев ядосано изгледа Федя. Ах, този Улянцев! Все избързва, втурва се, без да разсъждава! Какво има да му се мисли! Разпити до дупка! И откъде толкова самонадеяност у този оперативен работник? Ами да, разбира се, имаше един случай, когато Фьодор прояви просто невероятна способност за вземане на решения, само с помощта на интуицията. Баглаев добре си спомняше онова произшествие, той беше следовател по въпросното дело. Никой не вярваше, че Федя е отгатнал. Тогава много се говори по случая, всички му се възхищаваха, но… това бе само веднъж. Никога повече не се повтори. А момчето твърдо повярва на интуицията си и че е възможно, без каквито и да било допълнителни проверки, да се определя на око достоверността на всяка информация. Някой ден със сигурност самоувереността му ще им докара неприятности… Самият Баглаев е друг тип човек, той обича всичко да върви по реда си, организирано, последователно, според правилата. Ето например какво става сега. Имаме труп, имаме документ, в документа е адресът, на който е регистрирано лицето. Да, ако се вярва на снимките в паспорта и в шофьорската книжка, убитият наистина е някой си Михаил Болтенков. И трябва да отидат в дома му и да зададат въпроси на членовете на семейството. Къде е ходил? Защо? Кога е тръгнал? Всичко е правилно. Но къде е гаранцията, че членовете на семейството живеят именно на посочения в документите адрес? Животът днес е такъв: човекът има регистрация на едно място, а живее на съвсем друго, толкова често се случва. Ще изтърчи Федя на адреса, ще започне да звъни на вратата, ще вдигне хората от леглото — защото вече минава полунощ, а те и представа си нямат, някакви квартиранти са. Или изобщо жилището е празно и никакъв Болтенков не живее в него, и никой няма да отвори на Федя. Само ще изгуби време. Ами че това е елементарно! Фьодор обаче настоява да тръгват незабавно, без да проверяват каквото и да било. Интуицията му подсказвала, разбирате ли.