Александра Маринина - Ангелите не оцеляват на леда

Не отиде сам, наложи се да вземе със себе си мениджъра, който отговаряше за веригата „Оксиджин“, която всички за по-кратко и удобно наричаха просто „Окси“. Всъщност от него нямаше никаква полза, а още по-точно — само вреда, но няма как, собственикът на „Файтър Трейд“, самият Орехов, му бе възложил да възпитава и обучава тоя глупак, който по съвместителство се явява и единствено и любимо татково синче. По принцип Орехов-старши е човек делови и свестен, накара синчето си да изкачи кариерната стълбица, започвайки най-отдолу, за да види всичко и да го разбере сам. Подобна политика не би могла да бъде оценена по друг начин освен с одобрение, ако не беше едно „но“. Такова едно късичко, но тлъстичко и тежичко „но“: Орехов-младши, или по-просто казано Филипок, както го наричаше наум Химин, беше същество, абсолютно лишено от мозък, че и безотговорно. Поне според мениджъра работа с ВИП клиенти. Филип искаше всичко веднага, ядосваше се на баща си, който не му давал да израства и го карал да си блъска главата с науката мениджмънт, което му причинявало цицини. Естествено, още не допускаха Филип да води преговори самостоятелно и още дълго нямаше да му поверят такава задача. Но той трябваше неизменно да присъства на всички срещи и да се учи, да се учи, да се учи. Филипок присъстваше. А дали се учеше — това вече беше под съмнение. Впрочем Химин не се затормозяваше с подобни мисли, не беше негова работа. Бяха му наредили да го взема със себе си и да го учи, и той го правеше. Пък и с ръка на сърцето признаваше, че глупостта и безотговорността май бяха единствените недостатъци на Орехов-младши. Във всяко друго отношение момчето си беше добро: приятно, дружелюбно, имаше чувство за хумор, не беше злобно или конфликтно, беше сговорчиво и открито. Така че като спътник, с когото човек прекарва дълго време в московските задръствания на път за делови срещи и обратно до офиса на „Файтър Трейд“, беше дори много забавен. С него поне не беше скучно.

Химин и Филип се качиха на третия етаж и тутакси се сблъскаха с ниска, но добре сложена и привлекателна млада жена.

— О, Лара — изтърси Филип, за което незабавно получи болезнен удар с лакът в хълбока.

— Олга, добър ден, при Вас сме дошли — с учтива усмивка каза Химин. Именно така: Олга, а не Олга Генадиевна, камо ли пък Оленка.

Олга Виторт, шефката на отдел „Снабдяване с промишлени стоки“ (наричан по традиция в западен стил „Нон-фуд“) при веригата магазини „Оксиджин“, обичаше краткостта, но категорично не понасяше фамилиарниченето. Малко хора успяваха да видят усмивка на нейното красиво лице, а онези, които имаха късмета по един или друг (но в никакъв случай романтичен) повод да докоснат ръката, рамото или гърба й, например като й подават палтото или й помагат да слезе от кола, бяха почувствали стоманените мускули на нейното силно, тренирано тяло. Олга Виторт редовно посещаваше фитнес клуб и не прекарваше времето си там при козметика или в солариума. Ако бихте помолили Химин да я охарактеризира с три думи, той, без да се замисля, би казал: „Бърза. Корава. Студена“. Именно затова шефката на отдела „Нон-фуд“ бе получила прякора Лара Крофт. Зад гърба й така я наричаха и в „Окси“, и извън фирмата.

Какъв идиот все пак е обаче тоя Филипок! Взе, че й го тръсна право в лицето.

Олга определено не беше глуха, но не реагира на глупостта на посетителя. Поне външно. Макар на Химин да се стори, че нейде в недрата на нейните тъмнокафяви очи лумна злобно пламъче. И веднага угасна.

— Добър ден — с равен, лишен от емоция, някак механичен глас отговори Олга. — За какво сте дошли? Какво искате да чуете от мен? Ако имах какво да ви кажа, аз щях да се свържа с вас. Сега нямам време.

Както винаги, тя говореше бързо, напористо, с кратки фрази. Този начин на общуване с партньорите въздействаше също като хипнотизиращия поглед на питон към заек: моментално се създаваше впечатление, че мисията ти е невъзможна, няма смисъл и да опитваш. Но Химин познаваше Олга Виторт от доста години и разбираше: това е просто ловък и добре отработен похват, който позволява от раз да отрежеш хора, дошли без солидни убедителни аргументи. Огромен брой доставчици идват при клиенти, като се надяват изключително на обаянието си, с чиято помощ могат да изтръгнат за своята фирма някакви намаления, привилегии или преференции. Олга нямаше намерение да си губи времето за такива. Но ако партньорите имаха аргументи, Олга Виторт умееше да ги изслушва и взема под внимание.