Александра Маринина: Законът за трите отрицания

Въпреки че идваше все пак при своята братовчедка, Изолда Валериановна успяваше да разговаря едновременно с всички, а не само с болната си родственица. При това настроението на трите обитателки на болничната стая можеше да бъде съвсем различно — от радостно-приповдигнато до унило-потиснато, но Изолда Валериановна по някакъв абсолютно неразбираем начин съумяваше да бъде в тон с душевното състояние на всяка.

Половин час след пристигането си Изолда вече знаеше с какъв проблем се е сблъскала Настя, макар че самата Настя май не бе и възнамерявала да обсъжда живота си с когото и да било, камо ли да иска съвет.

— Обърнали ли сте внимание, Настенка, какво интересно изкривяване има в разсъжденията ви? — усмихната, забеляза Изолда.

— Какво изкривяване? — не разбра Настя.

— Вие имате хиляда и един варианта на тема как да уредите живота си, докато дойде време да се придвижвате нормално. И нито един вариант как да направите така, че кракът по-бързо да престане да ви боли. Хем същината на проблема е именно в това, че кракът много ви боли. А вие, вместо да решавате този проблем, се опитвате да се приспособите към него и покорно чакате той някак да се разреши сам. Смятате ли, че това е правилно?

Настя беше достатъчно умна, за да разбира, че това, то се знае, е неправилно. Но как да лекува този пусти крак, щом дори самите лекари недоумяващо свиват рамене и не разбират защо болките, въпреки всички взети мерки, така и не намаляват. Макар и виеше, нейното образование все пак не е медицинско.

— Защо не опитате нещо нетрадиционно? Трябва да се опитват различни методи, щом традиционната медицина не ви помага.

— Не вярвам в знахарки и баячки — рязко отвърна Настя, като се опита на лицето й да не се изпише погнуса.

Колко такива „знахарки“, „потомствени магьосници“ и „ясновидки“ бе виждала, докато разкриваше различни престъпления — чет нямаха! И всеки път тези персонажи фигурираха в криминалните случаи съвсем не като положителни герои. Като човек здравомислещ, Настя си даваше сметка, че сигурно съществуват истински лечители, но те са съвсем малко, затова пък ловките мошеници и подражатели са безброй и в полезрението на милицията попадат именно те, затова се създава впечатлението, че всичко това е пълна лъжа и измама.

— И аз не вярвам — кимна в знак на съгласие Изолда и отново се усмихна. — Вярвам само на собствения си опит. Има една специалистка, която ми помогна. Помогна и на някои мои познати. Ако искате, мога да ви дам телефона.

На Настя не й се искаше да обиди Изолда, затова послушно си записа телефона, абсолютно уверена, че никога няма да набере този номер. Но искрящата от доброжелателност пенсионерка не се задоволи с това.

— Защо прибирате листа? — проницателно се учуди тя, като видя как Настя пъха листа с телефонния номер в нощното си шкафче. — Искате ли да опитате да се излекувате или не?

— Искам — покорно въздъхна Настя, разбрала, че сега вече няма начин да се измъкне.

— Тогава се обадете. Обадете се веднага, нали имате мобилен телефон. Ако не се обади никой, ще се включи телефонният секретар. Кажете, че ви трябва консултация, и оставете своя телефон. Галина Василевна непременно ще ви звънне, тя е много отговорен човек и никога не оставя хората без помощ.

Добре де, може пък работата да се размине и тази Галина Василевна наистина да не си е вкъщи, а после Настя все някак ще се измъкне. Тук, в болницата, тя бе станала някак вяла, напълно бе изгубила способността си да се съпротивлява активно, дори не можеше да каже: „Не, благодаря, няма нужда“, на милата Изолда Валериановия. Или въпросът беше не в Настината слабост, а в силата на самата Изолда?

Тя не успя да довърши мисълта си, защото в слушалката още след втория сигнал прозвуча мъжки глас:

— Ало.

— Добър вечер — машинално каза Настя. — Може ли да говоря с Галина Василевна?

— Извинете, кой я търси и по какъв въпрос?

Гласът се стори на Настя смътно познат, но процесът на разпознаването на тембъра премина на втори план, засенчен от бързия поток от въпроси. Защо този мъж говори като секретар в приемна на голям началник? Да не би това да е служебен телефон? По-точно, телефон в офис? Защо в офис? Може би лечителството при Галина Василевна е поставено на широка нога, като промишлено производство? Или тя всъщност работи някъде, а с лечителство се занимава в свободното си време? Защо секретарят й е мъж? Мъж секретар при жена началник е съчетание повече от странно, та нали тя не е министър, нито депутат. Или все пак е депутат? Само това липсваше!